ОРЕЛ И ОХЛЮВ

Стоян МИХАЙЛОВСКИ

На върха на една липа
всрeд Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от зъмята,
от дявола по-грозна...!
- Какво ли е туй нещо тука? -  
извикал Царьт на въздуха.
- А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството.
Животец в една чурупка,
подвижна кратунка,
гневът, или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко ти творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! - 
извика
рогатата гадинка.

1893 г.