Няколко думи
Sic transit...
/ брой: 49
Очевидно ще е пренаселено в бъдещата Комисия за младежта и спорта в новия парламент. Дай, боже, да има такъв все пак. От световни и европейски шампиони през алпинисти и каратисти до акробати няма да има разминаване в кулоарите. А юристите и икономистите явно ще са екзотично малцинство...
Има нещо много симптоматично във факта, че немалко от формациите, изживяващи се като политически и имащи амбицията да участват в управлението на държавата, черпят авторитет от заслугите и постиженията на доказали се спортисти. Направо се качват по гърбовете им като в ракета носител. И симптоматиката е обезпокоителна не за спортистите. А за политиците. Когато нямаш какво да кажеш, когато с нищо не блестиш, когато не излъчваш собствен авторитет, ти трябва отразена светлина. Рекорд, зад който да се криеш, чуждо постижение, което да си приписваш, нечия биография, която да оцвети поне малко сивотата в твоята собствена. И тук аргументите на политиците, че за тези хора е свирен химнът, те знаят какво е дисциплина, жертвоготовност, старание, играят във вреда на самите политици. Защото за тях едва ли биха свирили химна...
Виж, Стефка си е изцяло друга бира. Тя е живото доказателство колко е срамотно да минеш в края на пътя си много, много ниско под летвата, когато си скачал много над нея.
Но тъй е... Sic transit gloria mundi.
