Почитаме светите братя Кирил и Методий
На 11 май честваме Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, както и паметта на свети Симеон Дивногорец.
24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през декември 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май.
На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Република Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред).
Само българите честваме паметта на светите братя Кирил и Методий два пъти и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело. Богослужебното честване е само на 11 май, а днес в храмовете и в образователни, и научни институции се извършва молебен за благославяне на всички, които имат отношение към българската азбука, просвета и култура, и към славянската книжовност.
На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Метко, Мето.
Венец ще бъде поднесен на паметника на светите братя Кирил и Методий под съпровода на Духовия оркестър на Академията на МВР. След това в централното фоайе директорът на НБКМ доц. д-р Калина Иванова ще произнесе празнично слово.
Тържественото честване на патронния празник на НБКМ ще завърши с церемония по връчване на ежегодните награди за принос към първата следосвобожденска институция и най-голяма обществена библиотека в страната, отбелязват организаторите.
Тази година Дирекционният съвет на НБКМ единодушно определи отличия да бъдат връчени на дейци на българската култура и просвета за принос към възстановяването на научния статут на Библиотеката чрез промяна в Закона за обществените библиотеки.
Днес професионален празник отбелязват българските библиотечни и информационни специалисти. Той е обявен с Решение 344 на Министерски съвет от 11 май 2006 г.
На 11 май почитаме и паметта на Свети Симеон. Той живял през шести век в Антиохия (днес Антакия, Турция), Сирия. Когато поотраснал, станал ученик на известния в онзи край подвижник, стълпник (живеел на каменна кула) Йоан. Симеон също си построил кула и така се подвизавал в пост и молитва много години. Строгият му живот и подвиг, широките познания и дълбоката му мъдрост започнали да привличат не само монаси, но и много миряни, които жадували за висок пример и духовни наставления.
В един момент Симеон решил да се уедини на скрито място и затова отишъл в така наречената Дивна планина (затова е наречен Дивногорец) между сирийската столица Антиохия и пристанищния град Селевкия. Там, край река Оронт, продължил отшелническия си живот. Непрестанно изучавал Свещеното Писание и станал мъдър наставник на други монаси и на поклонници, които скоро научили къде е преподобният Симеон и пак идвали за съвет. Неговият живот станал отлично онагледяване на думите на Христос: "тъй да светне пред човеците светлината ви, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец!".
Свети Симеон се упокоил в 590 година.