Разпространяваме изкуството на глухите хора

МАРИЯ АТАНАСОВА е филолог, педагог и културен деятел. Тя е основателка и художествена ръководителка на група "Жестим", която през т.г. отбелязва своя 30-годишен юбилей. Формацията е уникална по рода си - създадена изцяло от глухи изпълнители, които превръщат музиката във визуално изкуство. Чрез жестов език, синхронно "пеене", танц, театър, ритъм и движение участниците пресъздават песните без звук, но със силата на тялото и емоцията. "Жестим" има многобройни участия в концерти и фестивали у нас и в чужбина. Мария Атанасова е и създателка и двигател на "Мим-Арт" - професионален театър с глухи актьори. През 2000 г. получава първата си награда от министъра на културата Емма Москова. Отличена е с грамота от МК за принос към българската култура през 2017 г., има почетен знак от Столичния общински съвет - 2025 г., медал "Симеон Велики" - печат, 2013 г., медал "Симеон Велики" - звезда, 2017 г., и др.

- Госпожо Атанасова, ако преди 30 години някой Ви беше казал, че "Жестим" ще се превърне в толкова успешна формация, щяхте ли да повярвате?
- Група "Жестим" не е единствената по рода си - всички училища в България за деца с увреден слух имат подобни формации. Ние обаче успяхме да вдигнем нивото на изпълнение и да превърнем една ученическа група, замислена като форма на извънкласна дейност, в представител на изкуството на глухите хора. Заслуга имат не само децата - те бяха изключително талантливи, с желание и амбиции за нещо по-различно.

Имаше и възможности за изява. В районните организации на Съюза на глухите се развиваха синхронното "пеене", народните танци, пантомимата и други сценични изкуства, които помагаха на хората с увреден слух да изразят духовните си потребности и да преодолеят усещането, че са изолирани от културния живот.

- Как започна всичко?
- Започнах по примера на подобна група към районната организация на Съюза на глухите в София, ръководена от Мария Михайлова - прекрасен човек, от когото научих много. Не съм измислила това изкуство. Помагаше ми и Миряна Мошева - активен член на Съюза на глухите, която допринесе изключително много за духовното и културното израстване на глухите хора. Спомням си как на едно събитие видях група жени - на музикалния фон на стар градски шлагер те започнаха да правят жестове с ръцете и движение на тялото вляво и вдясно. Стъписах се. Току-що бях постъпила на работа в Специалното училище за ученици с увреден слух в София. Тогава разбрах, че това се нарича синхронно "пеене" - форма, чрез която глухите хора изразяват музикалния си творчески потенциал.

- Защо решихте да създадете собствена група?
- Когато започнах работа в училището, бях напълно неподготвена. Не знаех как да контактувам с децата. Преди това работех в културния сектор на Община "Витоша" само с чуваща аудитория. След промените през 90-те години съдбата ме отведе там, на среща с деца, които не чуват. Иронично е, че по време на следването ми преподаватели ме съветваха да запиша сурдопедагогика. Но аз тогава се страхувах от глухите хора - не ги познавах, не знаех нищо за тях. Живеех точно срещу читалището на глухите, където те се събираха ежедневно.

Оживено си разговаряха, а аз ги заобикалях. Какво нещо е Незнанието! Неопознаването! Може да промени и съдби, както промени и моята, и се озовах там, където тишината "говори". 
Относно създаването на групата, тръгнах съвсем експериментално, търсейки нови прийоми за извънкласна дейност, за разнообразяване живота на глухите деца в училищния процес. Разучавахме леки детски песни с възможност за визуални изображения и хореография от страна на децата, изпълнявахме ги на училищни тържества по различни поводи.

- Кога осъзнахте, че "Жестим" може да се развие на по-високо равнище?
- Това стана на фестивал в Ковачевци (1996), организиран от Министерството на образованието. Там участваха деца с увреден слух и деца с нарушено зрение. Въпреки първоначалните ми опасения, че те трудно ще се ориентират в различните видове изразни средства - глухите представят визуални сценични продукти, а незрящите представят аудиопродукти, фестивалът премина с голям успех и за двете групи.
И тогава, посредством реакцията на чуващата публика и тази на институциите, разбрах, че жестомимичният изказ, съпроводен от хореография, танцова жестомимика, движенческите импровизации и емоционалността на изпълнение, обединяват самостоятелен сценичен продукт. Представихме песни на известни български изпълнители и театралната постановка "Патиланско царство" по разкази на Ран Босилек. Публиката ни аплодира бурно. Тогава си казах, че това изкуство трябва да стигне и до чуващата общност. Защото, ако тя опознае глухите хора, техните творчески възможности, тяхното изкуство, отношението на негативизъм ще се промени в положителна посока и ще се създадат условия за равнопоставеност и взаимно уважение.

- Така ли започва и професионалният път на "Жестим"?
- Да. Последваха участия в големи концерти от национален и местен мащаб. Канеха ни институции и медии. Създадохме 20 песни с видеоклипове за Българската национална телевизия, изпети заедно с водещи български поп изпълнители. Певецът пее с гласа си, а ние - с жест, мимика и хореография. До такава степен "Жестим" е вътре в песента, че не само жестовете са точни, но и артикулацията на устните напълно покрива текста на пеещия. Най-големият ми стремеж е песента да се пресъздаде емоционално от глухия изпълнител и тогава се появява магията... Постепенно станахме доста видими, с много изяви в страната и чужбина.

- Как отбелязвате 30-годишнината?
- Отбелязваме я не просто като юбилей, а като равносметка на 30 години труд, упорство и вяра в изкуството на глухите хора. За нас това не е празник за един ден, а цяла юбилейна година, посветена на пътя, който извървяхме - от ученическа група до разпознаваема професионална формация. "Жестим" е съчетание на жест и мимика, езикът на глухите. 
Създадохме два специални концерт-спектакъла. Първият - "Когато ръцете говорят", е емоционален разказ за историята на "Жестим", с живи изпълнения, архивни видеоматериали и оценки от музиканти и артисти, с които сме работили през годините. Изиграхме го в пет града, благодарение на финансовата подкрепа на АХУ. Вторият - "Жестим" и приятели", се състоя в зала 11 на НДК и събра на една сцена наши дългогодишни партньори и обичани български изпълнители. Това беше силен знак на подкрепа и признание, защото никой никога не е отказал да пее с "Жестим". 

Юбилеят ни донесе и голямо морално удовлетворение - присъствието на представители на президентската институция в лицето на г-жа Илияна Йотова като доказателство, че нашият труд е видян и оценен. През годините "Жестим" работи с едни от най-обичаните български певци - Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Мими Иванова, Деян Неделчев, група "Спринт", хор "Ваня Монева" и много други, които споделиха сцената с нас и на този наш празник. 
30 години по-късно, днес "Жестим" е символ - на устойчивост, на талант, на диалог между световете на чуващи и нечуващи. Това е изкуство, което не се слуша - то се вижда, усеща и преживява.

- Сменя ли се съставът през годините?
- Не разполагаме с млади кадри, защото сме започнали от основите и вървим с много бързо темпо. Съставът се върти около 12-13 души. Част от тях работят в сдружение "Тишина", което улеснява организацията на концертите. През 2008 г. завършихме НАТФИЗ и тогава създадохме сдружението, като осигурихме заетост на осем души чрез Агенцията по заетостта. Работим с глухи деца, понастоящем обучаваме група от малки деца, която ще продължи пътя на "Жестим".

- Владеете жестовия език, как го научихте?
- От необходимост. Учих го от песните, заедно с децата. За много думи няма установена терминология и жестовете често се раждат на сцената. Заедно ги измисляме или ги перифразираме така, че да бъдат разбираеми за всички глухи хора. Жестовият език е изключително богат на синоними и нюанси. Затова с него трябва да се работи много прецизно и с уважение - да се търси не буквален превод, а художественият и емоционалният еквивалент, който да бъде достъпен и смислен за глухата общност. За мен това е диалог с езика и с културата на глухите хора, а не просто усвояване на жестове.