Председателят на Конституционния съд: Отзоваването на съдии е пряка намеса в независимостта на властите

Председателят на Конституционния съд Павлина Панова определи новите идеи на управляващите за промени в основния закон и отзоваването на членове на ВСС и Конституционния съд като пряка намеса в независимостта на властите. В тв интервю тя напомни, че България защитава върховенството на закона чрез своята Конституция. 
„За мен такива промени са много съществени и не бих се ангажирала да кажа, че са противоконституционни, но сериозно накърняват независимостта на тези два органа. Когато една институция като Народното събрание или пък президентът изберат и назначат свой представител било във ВСС, било в КС, тези техни представители престават да бъдат зависими от този, който ги е избрал или пък назначил на съответната позиция“, коментира Панова. 
Тя не изключи предлаганите промени да са свързани със скандала, който се разрази това лято, с пътуването на конституционния съдия Десислава Атанасова заедно с Делян Пеевски до Дубай с частен самолет. 
"Тогава излязоха и призиви за оставката на Атанасова от поста, но в действащата ни конституция това не е предвидено. Факт е, че тези събития съвпаднаха във времето, по-скоро едното породи другото, но не ми се ще да вярвам, че управляващите, които заявиха такива намерения, нямат познание относно това какво означава независима власт. Както ВСС като орган на съдебната власт е независим, така и Конституционният съд е независим“, припомни Панова. „Независимостта не може да зависи от политически мнения, пристрастия, желания или недоволство от извършен в миналото избор на определен представител било във ВСС, било в Конституционния съд. Желанието на едно или друго конюнктурно политическо мнозинство не трябва да води до това да се пипа Конституцията без разум и мъдрост“, коментира Панова.
"В последните две години вече два пъти Конституционният съд не успява да вземе решение по въпроса с така наречената "домова книга" със служебни премиери. Тя беше приета с шестата поправка в конституцията преди две години. Ново сезиране е безпредметно, защото съставът на съда е същият и едва ли някой съдия е променил мнението си. Това обаче не е пречка конституционният законодател да измени тази разпоредба и тогава произнасянето на съда би станало безпредметно именно за нейното действие в момента. Това може да се случи, когато се събере конституционно мнозинство, ако имат желание депутатите да направят такава промяна в конституцията“, посочи Панова.
За разлика от този въпрос Конституционният съд е бил доста конкретен по темата с референдумите, акцентира тя. Някои от въпросите са недопустими за обсъждане от обществото, като например, излизането на България от ЕС. „Референдум за излизането на България от ЕС е въпрос, който политиците би трябвало да подемат и те го подемат, особено в предизборни времена. Конституционният съд не се е занимавал с този въпрос. Ако бъде отнесен, ще трябва да се произнесе. Референдум по въпрос, решен с международен договор, който е ратифициран и влязъл в сила за България, може да се провежда само преди неговото ратифициране. След ратифицирането на този закон, след неговото обнародване и влизане в сила, той става част от вътрешното законодателство и има предимство пред законите, които му противоречат. Нека не се създават необосновани очаквания в обществото, че то може да вземе решение по въпроси, които не би могло да реши, които са запазени било за Велико Народно събрание, било за обикновено Народно събрание, там, където гражданите нямат право да решават въпроса с референдуми“, категорична е Панова.