12 Май 2026вторник16:25 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Снимка Теодор Василев

Срещи

Георги Милтиядов:

Музиката не е просто професия, тя е призвание и отговорност

Истинският успех идва от труда, търпението и способността да не се отказваш при първите трудности, казва младият композитор, аранжор и диригент

/ брой: 30

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 11979

ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ е композитор, аранжор, диригент и пианист с дългогодишна професионална практика и активна роля в развитието на българската музикална сцена. Носител е на над 40 национални и международни награди, сред които Голямата награда на Фондация "Димитър Бербатов", както и отличията "Млад музикант на годината" и "Музикален проект на годината" на БНР "Алегро Виваче". Автор е на повече от 500 аранжимента и на оригинална музика, писана както за утвърдени български изпълнители, така и за деца, отличавана в престижни конкурси за нова българска песен. Реализирал е мащабни концертни, образователни и сценични проекти като композитор, диригент и аранжор с водещи оркестри, опери и хорове в България. Често е канен за член на жури в национални и международни конкурси за изпълнители и за нова българска музика, а от 2022 г. е и музикален продуцент на Националния конкурс за нова българска песен "Мелодията на водата", организиран от Община Хисаря и СНЦ "Петнадесет лалета".

- Г-н Милтиядов, имате голямата чест и отговорност да сте диригент на Плевенската филхармония - авторитетна институция, която отбеляза своята 75-годишнина с богата програма и изяви на много сцени из България. Как изглежда през Вашия поглед това достойно представяне?
- За мен това достойно представяне е съчетание от история, памет, емоция и жива връзка с публиката. 75 години Плевенска филхармония означават поколения музиканти и вярна публика, които са изграждали нейния авторитет с труд и отдаденост. Юбилейната програма не беше просто поглед назад, а доказателство, че институцията има силно настояще и ясна перспектива. Срещите с публиката в цялата страна показаха, че музиката продължава да вълнува, когато е поднесена с професионализъм и искреност. За мен това беше особено лично преживяване, защото, освен като диригент, участвах и като аранжор и пианист.
Работя с Плевенската филхармония още от 2015 г. и съм благодарен за доверието, което получих от оркестъра и от директора Любомир Дяковски, въпреки че бях толкова млад и от Бургас. Това показва, че водещи са професионализмът и любовта към изкуството. През 2024 г. получихме и сериозно признание с наградите "Музикален проект на годината" и "Млад музикант на годината" за турнето "В света на музиката" с Веско Ешкенази и Вероника Тодорова - резултат от силна екипна работа и доверие с публиката. Всичко това носи и отговорност - да пазим традицията, но и да я развиваме, да търсим нови форми на общуване и да показваме, че Плевенската филхармония е жив и съвременен културен организъм.
- Като композитор, аранжор, диригент, пианист сте работили с почти всички оркестри и хорови формации, както и с известни и по-млади певци. Автор сте на десетки песни, на стотици аранжименти за всякакви състави. Има ли сред всичко това неща, събития, които се открояват в съзнанието Ви?
- Всяка среща, всеки проект и всяка творческа работа оставят своя следа в мен. С годините човек осъзнава, че нищо не е случайно - всяка песен, всеки аранжимент, всеки концерт изграждат пътя ти като музикант и като човек. Във времето аранжиментите стават все повече и днес най-вероятно вече са над 500, ако броим и студийните проекти, и работата ми с оркестри. Това не са просто бройки, а истории, свързани с конкретни хора, моменти, емоции и търсения.
Разбира се, има и по-специални събития - първите големи проекти, срещите с изключителни музиканти, концертите, след които усещаш, че си докоснал публиката по особен начин. Тези моменти остават завинаги и ти дават сили да продължаваш. Но най-ценното за мен е процесът - доверието между хората, общото търсене на смисъл и красота в музиката. Независимо дали пиша песен, правя аранжимент или заставам пред оркестър, се старая да бъда честен към себе си и към публиката. В този смисъл всички тези проекти не се сливат в нещо безлично, а се подреждат като личен дневник на моя творчески път, който ме вдъхновява да продължавам да търся, да се развивам и да вярвам в силата на музиката.

- Вашият интерес като че ли е разпределен поравно между класиката и поп музиката. Коя е общата основа на тези две обширни и на пръв поглед различни територии в музиката?
- Никога не съм вярвал в строгите граници между жанровете. За мен разделението на "класическо" и "поп" често е по-скоро условно, отколкото реално. В основата и на двете стои една и съща цел - да докоснеш човека отсреща. Да, като композитор работя основно в сферата на поп и детската музика, но в същото време оркестрирам за големи симфонични състави. Това не е противоречие, а мой съзнателен избор - да търся баланс между емоцията и мащаба, между непосредствеността и дълбочината. Обичам да обединявам жанровете, да смесвам езици и стилове, защото вярвам, че така музиката става по-жива и по-истинска. Един добър поп мотив може да звучи впечатляващо със симфоничен оркестър, а класическата форма може да даде нова стойност на една съвременна песен. Най-опасното в изкуството е да се затваряш в рамки. Музиката не търпи огради. Тя или говори на хората, или не. И ако успява да ги развълнува, няма значение какъв етикет й слагаме.
- Притежавате над 40 награди. "Наситихте" ли се, или все още изпитвате вълнение и радост, когато получавате такова признание от професионалисти и публика?
- Никога не съм се "насищал" с награди, защото не ги възприемам като цел сама по себе си. Те са знак, че трудът ти е бил забелязан и оценен - както от професионалната общност, така и от публиката. Всеки път изпитвам вълнение и радост, защото зад всяко отличие стоят много часове работа, съмнения, компромиси и отдаденост. В този смисъл наградата не е просто статуетка или диплома, а признание за целия процес.
Особено ценни за мен са последните отличия, с които се гордея - Наградата на публиката от "Бургас и морето" и Наградата за принос в изкуството и културата на гр. Плевен. Те имат специална стойност, защото идват както от хората, така и от средата, в която работя и се развивам.
С годините обаче се научих да гледам на наградите и по-спокойно. Те дават увереност, но не бива да те успокояват прекалено. Най-важната награда остава моментът, в който усещам, че музиката ми е докоснала някого и е оставила следа. Затова приемам всяко признание с благодарност, но и като стимул да бъда още по-взискателен към себе си и към следващите си проекти.
- С поета Пейо Пантелеев, с когото сте имали късмета и удоволствието да общувате и да творите, по възраст ви деляха няколко десетилетия. Но, изглежда, сте били, както се казва, сродни души, след като сте създали толкова хубави песни.
- С Пейо наистина ни деляха години, поколения и различен житейски път, но това никога не е било пречка. Още от първите ни разговори усетих, че говорим на един и същи език, когато става дума за музика, поезия и човешки ценности. Той беше човек с изключителна чувствителност, мъдрост и дълбочина. В неговите текстове имаше истина, чистота и неподправена емоция, които много естествено се превръщаха в музика. Неслучайно първият ми албум е изцяло по негови стихове и текстове - това беше мой осъзнат избор и знак на огромно уважение към таланта му. Работата ни заедно беше духовно общуване. Често се разбирахме без много думи - той знаеше какво търся в музиката, а аз усещах какво иска да каже с думите си. Именно това родство в усещанията ни позволи да създадем песни, които и днес носят своята искреност и сила. Срещата с него беше подарък и привилегия. Тя ме обогати не само като творец, но и като човек. И винаги ще съм благодарен, че началото на моя път е свързано с неговото име и наследство.

Георги Милтиядов със Стефан Диомов

- Още една личност, с която е свързана Вашата творческа биография през годините, е композиторът Стефан Диомов. Вие направихте оркестрацията и цялата музикална картина на мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?" - с 24 от неговите най-популярни и обичани песни, посветен на 80-годишния му юбилей. Той беше изключително щастлив и развълнуван от този жест, предполагам и Вие?
- Работата ми с Диомов е едно от най-ценните преживявания в моя творчески път. Нашето сътрудничество започна още през 2011 г. и понякога с усмивка казвам, че съм извървял целия път - от "малко коледно елфче" в неговите концерти до оркестратор и диригент на негов мюзикъл.
"Здравей! Как си, приятелю?" стана възможен благодарение на Еделина Кънева, директор на НМТ "Стефан Македонски", както и на съвместната ни работа с либретиста Юрий Дачев и режисьора Камен Воденичаров. Поканата да бъда не само аранжор, но и диригент-постановчик беше огромна отговорност! Безкрайно уважавам Стефан Диомов - както като творец, така и като човек. Не е случайно, че основните поводи да се появявам на бургаска сцена през годините са именно неговите концерти...
Този проект беше много личен жест на уважение към неговото творчество. Вложих много сърце и внимание, а дори да звучи нескромно, бих казал, че познавам песните му до най-малката подробност - всеки тон, всяка фраза, дума и всеки нюанс. Затова и радостта му от резултата ме направи истински щастлив. Това признание е безценно и остава като силна мотивация да продължавам напред. Хората често се шегуват, че аз ще съм "новият Диомов" след време...
- В днешно време много от младите по-скоро гледат снизходително на предишните поколения, не се интересуват от тяхното знание. Но Вие очевидно цените онова, което може да се научи от хората с опит.
- Аз съм дълбоко убеден, че без приемственост няма истинско развитие. В моя път има трима души, които по особен начин обединяват всичко, което правя днес - Пейо Пантелеев, Стефан Диомов и големият диригент Георги Димитров. От Пейо Пантелеев научих уважението към думите и смисъла зад текста. От Стефан Диомов - как се ражда истинската, мелодична песен, която остава във времето. А от Георги Димитров - дисциплината, мащабното мислене и отношението към класиката и симфоничния оркестър. Понякога си задавам въпроса дали е случайно, че и тримата са от Бургас, че дори са били заедно в казармата и че именно те се превърнаха в мои ментори. За мен това е знак, че човек среща точните хора в точния момент от живота си.
Успоредно с тях обаче има и още една изключително важна фигура в моя път - в Плевен. Това е Максим Горанов - китарист, композитор и тонрежисьор, човек с изключителен усет към звука и детайла. Той ме въведе в света на студийната работа, на записите, на смесването и на професионалния звук. Благодарение на него започнах да разбирам не само как се създава една идея, но и как тя трябва да бъде "облечена" и поднесена, за да стигне пълноценно до хората. Освен това той ме "отключи" и към рок музиката - със своя характерен, разпознаваем звук и с отношението си към китарата като към жив организъм. Ако първите ме научиха как се ражда музиката, Максим ме научи как тя да зазвучи истински и убедително пред света. Как да бъде записана така, че емоцията, енергията и замисълът да се запазят. Всъщност това е цялата верига на музиката - от думата, през мелодията и оркестъра, до звука, който достига до слушателя. И съм благодарен, че имам шанса да се уча от хора, които владеят всеки от тези етапи.

Георги Милтиядов с маестро Георги Димитров

- Преподавате в Националното училище по изкуства в Плевен. Вие сте пример как един млад човек може да успее в България и сте само с няколко години по-голям от своите ученици. Какво бихте искали да им предадете от Вашия житейски и творчески опит, какви наблюдения и поуки им споделяте?
- Работата ми в НУИ "Панайот Пипков" - Плевен, се оказа една от най-смелите, смислените части от моя път, защото там не просто преподаваш "музика", а участваш в изграждането на личности. Фактът, че съм активно работещ музикант и всеки ден съм в реалната професионална среда, ми помага да разбирам по-добре техните стремежи, притеснения и очаквания. Опитвам се да бъда не само преподавател, а и партньор в тяхното развитие - човек, на когото могат да се доверят. Освен професионалните умения, се стремя да им предам най-вече отношение към работата и към живота - дисциплина, постоянство, уважение към професията и към хората около тях. Обяснявам им, че талантът е само началото, а истинският успех идва от труда, търпението и способността да не се отказваш при първите трудности.
Споделям им и собствения си опит - че в България може да се успее, когато работиш честно, когато си подготвен и когато не правиш компромис с качеството. Уча ги да бъдат любопитни, да слушат много, да се развиват в различни посоки и да не се затварят в рамки. Най-важното, което искам да им предам, е вярата в себе си и в смисъла на това, което правят. Защото музиката не е просто професия - тя е призвание и отговорност. И винаги казвам, че не бива да се похабяват нито заради чужди амбиции, нито заради неясни цели в бъдещето. Важно е навреме да търсят своя път, да се ориентират честно със себе си и да имат смелостта да изберат това, което наистина ги прави щастливи и пълноценни. И още повече: Музикалното развитие изисква вътрешна нагласа, постоянство и осъзнат избор и не може да бъде постигнато чрез принуда!
- В днешно време бързо напредващите технологии обсебват голяма част от времето ни, а младите хора още по-лесно потъват в този необятен свят, като понякога дори се откъсват от реалността. Как може човек да намери мярката между отдиха и забавлението и съзидателната работа да развива своите интереси и способности?
- Технологиите сами по себе си не са проблем - те са инструмент. Всичко зависи от това как ги използваме и дали ние ги контролираме, или те започват да контролират нас. В моето детство нямаше днешните телефони, приложения и социални мрежи, затова времето ни беше разпределено по по-различен начин. Истината е, че никога не съм бил от хората, които прекарват много време в компютърни игри. Имах балансирано детство - от една страна, много занимания с музика, уроци, конкурси по пиано и пеене, а от друга - време за игри навън, за колело и за срещи с приятели.
Музиката винаги е била в центъра на живота ми. Често свирех у дома и се случваше да се събират деца под прозореца, за да слушат - нещо, което и днес ми напомня колко важно е да споделяш това, което обичаш. Мярката се намира тогава, когато човек има ясна цел и подкрепа от семейството и средата си. Когато знаеш защо полагаш усилия, развлеченията остават на мястото си - като отдих, а не като бягство. Опитвам се да казвам на учениците си, че няма нищо лошо в технологиите и забавленията. Важното е те да не изместват труда, любопитството и реалното общуване. В крайна сметка балансът идва с осъзнатостта - с умението да съчетаваш мечтите, дисциплината и радостта от живота. Именно това, според мен, помага на младия човек да се развива пълноценно.

Георги Милтиядов с Максим Горанов

- Неотдавна един човек, предполагам, промени основно Вашия начин на живот и мислене - Александър, който още от няколкомесечно бебе е с майка си и баща си по време на техни изяви. Как реагира на музиката, с която е заобиколен постоянно?
- Да, появата на Алекс промени много неща в живота ми - най-вече начина, по който гледам на времето, на отговорността и на приоритетите ми. Когато станеш родител, започваш да мислиш много по-внимателно за всяка своя стъпка. Работата ми е свързана с много пътувания и ангажименти, което означава, че не винаги мога да бъда до него толкова често, колкото ми се иска. И наистина много ми липсва. Той е присъствал на концерти и репетиции и още от малък реагира на звуците, на ритъма и на емоцията, проявява интерес към пианото, слуша, наблюдава и се вълнува.
В края на миналата година издадох и диск с коледни песни за деца, който е първият от поредица, която искам да развивам. Този албум е посветен именно на него и по свой начин е моят личен подарък и знак на любов. Ако някой ден избере музиката - ще го подкрепя. Ако тръгне в друга посока - също. Най-важното за мен е да расте обичан, уверен и свободен да открие своя път. Александър ме направи по-отговорен и по-взискателен към себе си. Той ми напомня всеки ден, че истинският успех не е само на сцената, а има стойност тогава, когато е съчетан с общата грижа на майката и бащата за едно спокойно и щастливо детство, без чужда намеса и излишни интерпретации.
- Какви събития предстоят в близко време, които вдъхновяват творческата Ви същност?
- 2025 г. беше изключително натоварена за мен, особено месец декември, който беше изпълнен с концерти, ангажименти и музикално продуциране на проекти. Това беше период с много енергия, но и с голяма концентрация и отдаденост. Затова през януари си позволих малко повече въздух и почивка от активната сценична дейност. Това обаче не означава, че съм спрял да работя - напротив, главата ми не спира да ражда нови идеи. Паралелно с това продължавам да бъда жури в конкурси за млади певци, да работя по оркестрация на балетен проект и да пиша нови песни. Студийната работа и записите също заемат важно място в ежедневието ми. В края на януари се завърнах и в Музикалния театър, където продължавам работата си по мюзикъла на Диомов и "Кабаре". В концертен план репетирам нови програми с Плевенската филхармония и с Общинския хор "Гена Димитрова" - Плевен, както и с учениците си в НУИ "Панайот Пипков". Именно това разнообразие - между сцена, студио, композиция, преподаване и работа с млади изпълнители ме вдъхновява най-силно и ми дава усещането, че съм в постоянно развитие.
Нека не забравяме, че музиката и културата са онези тихи сили, които ни държат будни, човечни и свързани помежду ни. А който се интересува от моята работа и проекти, може да намери повече информация за мен и в социалните мрежи.

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 213

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 204

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 439

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 423

Когато опозицията стане фон

visibility 425

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 450

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ