Всеки пети българин е с пробита кесия

Европейската комисия предложи държавите от ЕС да обсъдят стратегия за изкореняване на бедността до 2050 г., като се обърне особено внимание на децата и възрастните хора. Комисията очаква мерките да доведат до намаляване поне с 15 милиона до 2030 г. на броя на европейците, заплашени от бедност.
Според представените от ЕК данни в ЕС един от петима пълнолетни европейци и едно на четири деца живеят в бедност. Над половината (52 на сто) от гражданите в ЕС казват, че поскъпването на живота е най-голямата им тревога, като 40 на сто изпитват трудности да си осигурят дом, а един милион са бездомници. Отчита се, че от 2013 г. насам цените на жилищата в ЕС са нараснали с 60 на сто.
Данните показват, че сред работоспособните европейци заетостта е средно 77 на сто, а сред хората с увреждания е едва 55 на сто. Броят на хората с увреждания в ЕС е 90 милиона, като всеки трети сред тях е застрашен от бедност.
Комисията предлага държавите да предприемат мерки за осигуряване на добри работни места с достойно заплащане за всички трудоспособни, както и на адекватни пенсии за възрастните хора. Според ЕК са необходими допълнителни усилия за осигуряване на образование и грижи за бедните деца, като се предлага родителите им да бъдат подпомагани да си намират добра работа.

Какво показват данните на родния статистически институт за бедността у нас 

Към април-юни 2026 г. те потвърждават, че България остава сред страните в ЕС с най-висок риск от бедност и социално изключване, като често заема първото или второто място.
През 2025 г. статистическата линия на бедност общо за страната e 866,67 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под нея са били 1 368 700 души или 21,2 на сто от населението на страната. Това сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13,5 на сто, а относителният дял на бедното население намалява с 0,5%.
Трябва да отбележим, че има разлика между официално определена от държавата линия на бедността, която за миналата година е 638 лв., и линията на НСИ. Основната разлика е, че статистическата линия измерва относителната бедност спрямо доходите на домакинствата, докато официалната линия на бедност (държавна) е фиксирана сума, използвана за определяне на социални помощи. За 2025 г. линията на НСИ е 866,67 лв., значително по-висока от официалната социална линия.

55,1% от безработните - под прага на бедност

Данните за 2025 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,2 до 29 на сто, или със 7,8%.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение делът на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (55,1 на сто за 2025 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5,8% по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2025 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18-64 години намалява спрямо предходната година с 0,3% - до 11,8 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,2% по-нисък от този при мъжете.

При хората с начално или без образование рискът е над 47%

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е делът на работещите бедни с начално образование и без образование - 47,2 на сто. С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява повече от четири пъти за хората със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4,3 на сто.

Стара Загора, Сливен и Търговище - с най-много бедни

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2025 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Силистра и Видин - съответно 580 и 664 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1304 лв., следвана от областите Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лева).
Спрямо линията на бедност за областта най-висок е относителният дял на бедните в областите Стара Загора - 28,4%, Сливен - 23,9%, Търговище - 23,7%, и Ловеч - 22,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10,5%, Кюстендил - 12,1%, и Габрово - 12,3%.
Линията на бедност за 2025 г. е нараснала спрямо 2024 г. във всички области с изключение на Перник, където има намаление с 2,6%. С най-голямо нарастване са областите Пазарджик (с 33,3%), София (с 29%), Видин (с 26,8%) и Габрово (с 25,8%).
През 2025 г. област Кюстендил е с най-нисък дял на бедност за мъжете - 10,0%, а с най-високо равнище е област Стара Загора - 29,8%. В област Враца жените са с най-ниско равнище на бедност - 10,8%, при 27,1% за област Стара Загора.
Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5% спрямо относителния дял на мъжете в областите Русе, Перник, София (столица), и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5% от този при жените.
У нас е приета "Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030". Това е основният документ на страната, насочен към преодоляване на факторите, които възпроизвеждат неравенствата. Стратегията е актуализирана през 2022 г., но изоставаме или изоставаме сериозно - не е ясно. Ето какво гласи цел №1 от стратегията: Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде. Коментарът е излишен.
Страната ни остава с най-лош показател в ЕС, въпреки че през последното десетилетие делът на застрашените от бедност хора у нас е намалял с близо една трета - от 32,8% през 2019 г. на 29% за 2025 г. 

Как облагаме богатите

Минималната работна заплата в България е най-ниска сред страните от ЕС. По-ниска е дори и сред страни извън ЕС като Турция, Сърбия, Албания, и др. България е и държавата с най-голямо неравенство на доходите, преди нас са само Латвия и Литва сред страните от ЕС. Близо 500 хил. българи получават минимална заплата, която за 2026 г. е в размер на 620,20 евро месечно (1213 лв.). А около половината работещи българи получават минимална или близка до минималната заплата. Какъв е делът на т.нар. работещи бедни - които не могат да покрият основните си жизнени нужди от храна, битови сметки и здравеопазване, независимо че са заети? Статистиката за България показва, че около 11,5% от всички заети попадат в тази категория. 336 961 българи през миналата година са живеели под линията на бедност, въпреки че са работели. 
Както вече казахме, броят на хората под линията на бедност у нас остава значително висок. България е и на едно от първите места в Европейския съюз по неравенство в доходите, въпреки че страната бележи ръст в средните заплати. Средната брутна месечна заплата по последни данни на НСИ доближава 1500 евро, а в София тя за първи път през март надхвърля 2000 евро. Това е и първият месец, в който всички областни градове, с изключение на един, надхвърлят прага от 1000 евро. Единствен в Благоевград средната заплата е 999 евро.
Същевременнио в страната функционира пропорционална данъчна система при това без необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи и същевременно облагаем максимум. Това означава, че хората с месечни доходи над 2111,64 евро (4130 лв.) се облагат с по-малък дял от доходите. Така излиза, че не само данакът не е плосък, а дори е намаляващ в полза на богатите, докато нуждата от въвеждане на прогресивен данък е все по-належаща.
Ако продължи тенденцията да не се борим срещу бедността, може да очакваме и в бъдеще същото - доходите ще растат, но неравенството ще е същото.