В кадифения здрач на прагматичното ни време

"Обичай ме, защото съм любов!"... Вероятно това е една от идеите, които авторката на "Аз казах Да, преди да знам въпроса" Петя Йотова е имала, когато е хванала перото. Втората част на заглавието е остроумие, което има характера на подзаглавие...
Поезията на Петя Йотова не се нуждае от хвалебствени представяния и суперлативи, те просто са й чужди! Тя, самата тази поезия, се е родила от "най-храбрата усмивка на кокичето", от онова лирическо страдание, както казва авторката, в което Поет трябва да се роди! Нямат нужда и от кавички вече лиричните слова на Петя, които вплитам и в моя отзив... Тези нейни романтични стихове просто си правят среща, нечакана среща с кадифения здрач! С този здрач, в който "доброто остава/- просветлява душата/ като радост след плач..."
Поетесата няма вкус за оригиналничене и жажда за показна слава, ако мога да употребя тривиалната думица - тя не "слугува" на нищо друго, освен на лирата и разума си, на своята обреченост на чувствата, осмисляни и преосмисляни в мерена реч. Точно осмислените чувства на преживяно и съпреживяно ни открехват тежките порти към Творчеството, в частност, към Поезията... Но каквото и да сме преживели или съпреживели, то не може да докосне сърцето човешко, "Ако няма Любов"! Тогава наистина "ще си тръгне душата,/ ненамерила пристан,/в този свят на тъгата..." 
Винаги съм знаел, че Петя е горнооряховчанка - кореняк, а Горна Оряховица е роден град на моята Тина, в неговия младежко-юношески театър започна и нашата любов... Просто няма начин, мила Петя, когато над главата ти стърчи връх Камъка, когато в нозете ти се плиска река Янтра, да не станеш накрая български поет... Разбира се, преди да задам въпроса, аз вече знам отговора, който прозира в твоята поезия: "...Може би и на Бог в небесата, / над човешкия свят извисен,/ му омръзна да гледа как страдам/ и ми праща сега... хепиенд"... Да, "в кадифения здрач" на страданието, което преживявахме дълги години, просветваше онзи лъч на надеждата, която шепнеше, че само "Любовта е път към Бога"... А животът на тази грешна земя е една амалгама от "смъртта без значение" и от творческото прозрение, което рано или късно, както е в случая с Петя, но все пак ни спохожда!... 
Гордея се, че надникнах малко по-задълбочено в творчеството на една жена и поетеса от града на Елена Грънчарова - Спасителката... Подвигът на тази жена винаги ме е вдъхновявал - от детство и юношество до младост, зрялост и старост!... Вдъхновява ме и поезията на тази нейна "правнучка" - съгражданка, която тук ще да е дочула "тихия гласец, проникващ от небето"... Тихият гласец на Бога ни кара да бъдем Поети, да не бъдем просто имитатори на дух, идея и любов. Имитатори в този живот, в това време на псевдо патриоти, псевдо поети, псевдо борци за правда или псевдо българи - наспорил Господ!... Но Петя Йотова не е псевдо, тя си е истинска... Истинска Българка, истинска Поетеса!