Осигурителната система в България е наопаки. Тя е перверзна

Жан-Жак Русо пише, че законите трябва да дават сигурност на слабия срещу силния, а не обратното. У нас е точно обратното. Осигурителната система в България е наопаки. Тя е перверзна. Прехвърлиш ли митичния „таван“ на осигуровките, ти изведнъж получаваш индулгенция. Държавата ти казва “Благодаря, ти си твърде богат, за да си солидарен, пази си парите.“.
И докато дежурните ТВ либерали ни обясняват как НОИ бил „фалирал“, как имало „огромен дефицит“ и как държавата едва ли не правела милостиня на пенсионерите, като прехвърля милиарди от републиканския бюджет, те крият най-важното. Това е директен резултат от факта, че най-високите доходи у нас са капсулирани и спасени от солидарността. Когато най-богатите спрат да плащат след определен праг, общият котел пресъхва. И тогава, за да не умрат бащите и майките ни от глад, държавата бърка в бюджета. Ние трупаме дефицити, не защото сме бедна нация, а защото позволихме на успеха да бъде извинение за безчувственост.
Всеки път, когато се повдигне тази тема, чувам един и същ разгневен хор от високоплатени специалисти и IT предприемачи “Държавата нищо не прави за нас! Защо да наливаме още пари в пробитата каца на системата?“. Разбирам този гняв. Но той е първичен и емоционален. Никой не е забогатял сам по себе си. Когато един софтуерен бизнес процъфтява в България, той не оперира във вакуум. Този бизнес ползва електропреносна мрежа, изградена с обществени средства. Ползва оптични кабели, прекарани през публична земя. Ползва физическа сигурност, гарантирана от пожарникари и полицаи, чиито заплати се плащат от данъците на онази чистачка, която чисти офиса им на МРЗ. И най-важното, този бизнес черпи човешки капитал. Училищата и университетите, които са произвели тези умове, са финансирани от същата тази „пробита държава“.
Аргументът „аз не ползвам държавно здравеопазване и затова няма да плащам осигуровки“ е икономическо невежество. Осигурителната система не е супермаркет, в който си купуваш бурканче лютеница и плащаш само това, което ще изядеш. Тя е застраховка за обществен мир. Тя е инвестиция в това утре, когато излезеш от лъскавия си офис, по улиците да не ходят орди от отчаяни и болни хора, които няма какво да губят. А в разпаднало се общество бизнес не се прави. Тогава никакви частни гардове и затворени комплекси няма да спасят комфорта ви.
И нека спрем с мита, че справедливото осигуряване „убива бизнеса“. Нима бизнесът в Германия, Франция, Белгия или Австрия е мъртъв? Там тавани или няма или са много високо. И никой не бяга. Да искаш да живееш в европейска столица, да печелиш европейски доходи, но да плащаш осигуровки по стандартите на страна от Третия свят, това е икономически егоизъм. 
Разбира се, че държавата не е перфектна. Тя често е корумпирана и неефективна. Но решението на този проблем е контрол и реформа, а не дезертиране от солидарността. Когато отказваш да участваш, ти не наказваш корумпираните политици. Наказваш майката, която няма да получи реално майчинство. Наказваш лекаря в спешното отделение, който утре ще спасява живота ти след катастрофа. Наказваш собствените си баба и дядо.
Това не е реваншизъм срещу богатите, а акт на висша справедливост. Икономиката не е суха математика, балансирани бюджети и дефицити. Тя е наука за това как живеем заедно. И ако откажем да споделяме тежестта на живота солидарно, ние няма да живеем добре.

Фейсбук