Стихотворения от МАРГАРИТА ПЕТКОВА

МАРГАРИТА ПЕТКОВА е родена на 21 февруари в София. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Повече от десет са литературните награди, с които е удостоявана през годините, сред които: "Южна пролет", "Димчо Дебелянов", "Евтим Евтимов" и др. Авторка на над 20 стихосбирки. По нейни стихотворения са създадени популярни песни като "Болката отляво", "Само за жени", "Иване, Иване", "Бог се роди, Коледо", "Нова година" и др. Творбите й са преведени на всички европейски езици. Член е на Съюза на българските писатели. Неотдавна поетесата издаде книгата "Докога, Маргарито?", където в стихове и откровения дава своите отговори на важни въпроси за живота.

Хвърлен камък

Не хвърлям камъни, а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам, не крещя: "Ограбват ме!"

Когато взимам - не го правя скришом
и всички виждат точно колко имам.
Под всяка своя дума се подписвам
И непременно с цялото си име.

Знам колко съм удобна за мишена -
глава не скланям - виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене, а от стръмни скокове.

От полети. От бягане с препятствия.
От щурмове "На нож!", не за прибежки.
Що камъни по мене са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!

Събирам ги. Със тях ще вдигна бойница
и щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки, хвърлил камък, ще се срути.

--------------

Тъй рече Виктор, слушайки Вивалди

Любовта е с вкус на нещо между ябълки и вино. 
На езичето на свещ и мармалад от мандарини. 
На превъртане на ключа и на сняг по лятна рокля. 
На уроци недоучени и затрупани посоки. 
Любовта е с вкус на нищо, от което си опитвал. 
На досадност и излишност. На убийствено залитване. 
На солен планински залез и на сладко морско утро. 
На коприва непогалена, на коприна непобутната. 
Любовта е с вкус на знам ли. На оцет. На диви 
                                           круши. 
На изгаряне от пламъка в длани с пръсти непослушни. 
На зрънца от снощни хвощове в чашата с кръчмарска 
                                           грапа. 
Любовта е с вкус на още. Но не смееш да отхапеш. 

-------------

Везни

Той ме отключи със седем ключа. 
Отвърза ме от седем възела. 
Как да обичам - без страх - ме приучи
и как - да не прибързвам. 
Как да оставям ръката си в неговата, 
Така че той да ме води. 
Да не се правя, че съм улегнала
и не ми трябват поводи. 
Даде ми всичките - да му повярвам. 
Смачка ми недоверието. 
Изхвърли айсберги и пожари. 
Задраска всичко вчерашно. 
И чисто ново утре написа
през дългите зимни нощи, 
които свършваха като в приказка
с единствена дума - още! 
Той счупи заради мен девет брави, 
а зад десетата - на везните - 
върху едното блюдо постави
сърцето си. 
И аз политнах.

-------

Пепеляшка

Нека да съм Пепеляшка.
Щом го искаш,
аз, обичащата те,
се съгласявам.
Зная наизуст от малка приказката.
Няма да е трудно.
Ще се справя.
Ще ти бъда вярна Пепеляшка.
С обич ще варя яхнии и супи.
Цели купища чинии и чаши
ще измивам, без да има счупено.
С нежност ще пера дори чорапите ти,
ще ти гладя с влюбен патос ризите,
ще плета терлички за децата ти,
ще ти нося чай пред телевизора.
И прегърнала прахосмукачката,
ще примирам, като си помисля
как през прага гордо ще прекрачиш
в стаята - уютничка и чистичка.
Мара Пепеляшка съм, не виждаш ли!
Ти си Господарят. Ти си силният.
Но защо усмивката безгрижна
нещо на една страна се килна?
Бива ли така да се тревожиш,
че насред звука на кафеварката,
някой чука на вратата, божичко...
И пантофката ми е по мярка.

------------------

Приказки за всяка нощ

Той всяка нощ ми разказва приказки,
специално за мен ги измисля.
В тях слънцето не изгрява от изток
и не са хитри лисиците,
в тях няма принцове - само просяци,
които безсмъртно обичат
момиченцето с крачета боси.
и аз съм това момиченце,
Райска жар-птица съм с пъстра опашка,
в безброй цветове преливаща -
защото стрелите, с омраза запращани,
я правели все по-красива.
Той ми разказва и гали косите ми - 
статичното електричество
припуква под пръстите му и литват
задъхани срички "О-би-чам-те".
Той ли ги казва, аз ли ги шепна - 
приказката не знае.
После заспивам с пръсти във шепата му.
И съм си на мястото - в рая.