"Зад зелената ограда" - една уникална книга

Красимир ГЕОРГИЕВ

Пред нас е 14-ата стихосбирка на Елена Алекова, трета от поредицата "Щрихи от..." - след "Сянка на ангел" (Щрихи от София) и "Природа" (Щрихи от Родопа) - сега "Зад зелената ограда" (Щрихи от душата). Книгата съдържа 248 стихотворения, обединени в 9 поетични структури, свързани с определени времеви периоди през последните 45 години - "Пристан", "Преди да падне синята мъгла", "Искам някому нещо да кажа", "По звездните клавиши", "Дете на Бога", "Отгласи", "Зад зелената ограда", "Каквото..." и "Равновесие".
Поетичният свят на Елена Алекова е сложен и библейски мотивиран. Тя не търси дребни житейски битовизми и декларативни обществени излияния; търси вътрешните битувания, вътрешните пейзажи на душата - състояния, дълбоки философски прозрения и догадки в дълбочината на мисли, чувства и думи. Взира се в гладната пръст на земята и в смисъла на живота, в пътя да гони неуловимото, който е избрала, в небето и смъртта.
Душата на човека е многолика и безпределна, наранима и много тъжна; душата, която като несмислена рибка се стрелка под кукичката на живота, но често се превръща в стръв, над която животът размахва своите неведоми заклинания; душата с образа на нощната пеперуда, която се блъска в заледеното стъкло с неистов стремеж да стигне до пламъка на свещта; душата като разлистени предчувствия и надежда. Тя е някъде там - в равновесието "зад зелената ограда" - между съзнанието и подсъзнанието, между тезата и антитезата, между живота и смъртта, между теми и антитеми, свързани с необята на смисъла и мисълта.
В годината, когато Елена Алекова се ражда, населението на Земята е малко над 3 млрд. души, когато поетесата прописва първите си стихотворения, населението на Земята е около 4,5 млрд., а днес, когато се радваме на книгата "Зад зелената ограда", живеят над 8 милиарда души. 8 милиарда души, всяка със своята житейска галактика. Вселена на душите!
"Щрихи от..." Стигам до този сякаш логичен завършек на последната строфа от последното стихотворение от последния цикъл на последния от тези три стълба на поетичната трилогия на Елена - София, Родопа, душата:

Премигва жълтата луна-стотинка.
Светът неистово искри, проблясва,
нахвърлен като скица в пустошта.
Обвързана със всичките неща,
съдби, души, галактики, и аз съм
потребна май за нещо си прашинка.
За миг поне. Поне до сутринта.

"Среднощни мисли"

"Зад зелената ограда" е една уникална книга със силна личностна душевност. 
Твърдо смятам, че Елена Алекова е сред най-талантливите представители на новата българска поезия. Фаталната Елена, скандалната Елена, хубавата Елена, Елена, която е безкрайно сама и вечно се сдобива с врагове, Елена, която се е зарекла да гони неуловимото, Елена, която живее на ускорени творчески обороти, Елена, която и до днес очаква "небето да се отвори и от пролуката да се спусне златна стълба".
Да й пожелаем здраве и още много светли книги и усмивки!