Размерът на минималната заплата за догодина ще бъде ясен на 15 октомври

До 15 октомври правителството трябва да е готово с наредбата, определяща размера на минималната работна заплата. Сумата ще е между 620,20 и 672,80 евро и ще се определя от четири критерия - покупателна способност спрямо издръжката на живот, общото равнище на работните заплати, темпа на растеж и производителността на труда. Точната формула обаче тепърва ще се определи през наредба на Министерския съвет. На всеки 3 години ще се прави оценка на адекватността на минималната заплата и целта е тя да достигне едновременно 60% от медианната работна заплата и до нивото на издръжката на живот. Това реши вчера парламентът с промени в Кодекса на труда, дебатите по които продължиха близо 5 часа. Те преминаха предимно в предизборни хвалби и обвинения кой какво прави, направил е или не е направил за държавата. Текстовете бяха приети само с гласове на ПГ на "Прогресивна България". Опозицията единодушно ги определи като "празен чек", "гумен печат" и "наредбата на Шрьодингер" и гласува "против" и "въздържал се".
Дебатите преминаха при висок градус на напрежение, със скандали и разправии. От опозицията показаха хвърчащ лист, който вчера са получили депутатите в комисията от социалното министерство. На него са изброени истинските показатели, които ще се ползват в наредбата за определяне на минималната заплата. В текстовете в Кодекса пише, че ще се ползва издръжка на живота, а в наредбата – че ще се ползва средногодишното изменение в индекса на цените от малката потребителска кошница. "Ето това ни карат да подпишем – празен лист. Концентрацията на власт в Министерския съвет означава, че 500 000 българи ще гадаят какво сънува Гълъб Донев", възмутиха се от опозицията.
"Този лист сигурно е само във вашите чанти. А ние ще гласуваме доклада на социалната комисия", отвърна на обвинението Мария Тодорова от "Прогресивна България". Не, ние ще гласуваме закон, а Министерският съвет ще гласува наредба, която ще нарушава закона, скочиха депутати от опозицията. 
Председателката на НС Михаела Доцова излезе от ситуацията като обяви, че листът тъй или иначе няма официален характер, защото е озаглавен "Информация", въпреки че съдържа основните правила за определяне на минималната заплата.
Сред критиките на опозицията бяха аргументите, че среднодногодишното изменение на цените противоречи на критериите за увеличението на заплатите, а производителността на труда ще се изчисли по средното й годишно увеличение за последните 10 години. Като проблем с новия механизъм е използването на сравнително стари данни за определяне на минималната заплата за 2027 г. Например ще се ползват данни за малката потребителска кошница за 2024/2025 г. и данни за производителност на труда до 2016 г. назад. Липсва яснота какво ще се прави при рязка промяна в ситуацията – например огромен скок на инфлацията. Не пише и как ще се използва новата оценка за адекватност на минималната заплата, която ще се прави веднъж на три години – какво ще стане, ако оценката установи, че заплатата е била неадекватна. Депутатите от опозицията отбелязаха и друго недоразумение в законопроекта на "Прогресивна България" – с него в Кодекса на труда се записва за пръв път дефиниция на минимална заплата, но в същото време няма дефиниция на изцяло нов термин като издръжка на живота.