Северин Георгиев: Истинската мисия на изкуството е да докосва хората

СЕВЕРИН ГЕОРГИЕВ е роден в София, но е израснал в Русе, където завършва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" със специалност "Ударни инструменти". По-късно се дипломира в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с поп и джаз пеене в класа на доц. Алис Боварян. Изпълнителят от години е част от екипа на веригата пиано барове "Синатра" у нас. През 2023 г. се явява на кастинг за музикалното шоу "Гласът на България" и стига до етапа "Нокаути". По време на певческото риалити издава своя първи сингъл "Празен лист" и продължава да прави авторска музика. Северин е и популярен създател на съдържание в ТикТок, където има над 60 хиляди последователи.

- Северин, новата Ви песен и клип "Живот като филм" продължават Вашата линия в музиката на балади със съдържателни текстове. Както и в другите си песни, споделяте своите наблюдения за живота.
- Това е пета моя песен и първата, която не е по моя музика и текстът не е изцяло мой, а в съавторство с композитора Деян Стойчев. На предишните песни музиката и текстовете са мои, само един текст е на Дешка Петрова, старая се да ги редувам - балада, бърза песен... Всичките балади са на житейски теми, философски разсъждения, засега нямам любовна балада. Но бързите ми парчета са на любовна тема.
В последната песен разглеждаме живота като филм, в който всеки има различна роля, но всеки сам режисира живота си. Премиерата й беше на Националния конкурс "Бургас и морето". Не е написана специално за него, но ми се стори подходяща, кандидатствах с нея и тя беше избрана. След това се появи клипът.

- Клипът е заснет на едно от магичните места на България - сред природния феномен Побитите камъни.
- Да, снимахме на Побитите камъни, отстрани има една пустиня, която с помощта на изкуствения интелект населихме с коне, клоун, змия - неща, които илюстрират текста и придават разнообразие на самия клип. Режисьор на клипа е Павел Симеонов - Shutterflow, с когото работя, той е от Варна и всички клипове са снимани в този район, а първият ми клип е сниман в Русе. 

- В авторската Ви песен "Следа" казвате: "Дали след мен ще остане и следа на този свят, че живях и оцелях..." Като човек от младото поколение на България, на което възлагаме надеждите си за по-добро бъдеще на страната ни, каква следа искате да оставите?
- Най-вече творчеството ми да остане след мен, някой ден... Всеки млад човек има различни цели, аз искам да оставя хубави песни, които хората да обичат и сега, и след мен. Творчеството ми да живее и след моето физическо съществуване на тази земя.

- В клипа на "Следа" изпълнявате и хореографията - занимавали сте се дълго време със спортни танци. Двигателната култура е много важна за певците, освен за хореографията, и с оглед сценичното поведение и издръжливост.
- 13 години съм танцувал спортни танци, имам медали, призови места. Започнах от първи клас и тренирах до завършването на училище. Обиколил съм доста градове на състезания, бързо достигнах предпоследния клас в спортните танци. Участвал съм и във формейшън (хореография за осем двойки) с нашия клуб "Настроение" в Русе. Ходили сме във Виена два пъти на европейско първенство, на състезания в Турция. Но с течение на времето започнах да усещам по-силно влечение към музиката и се съсредоточих върху нея.

- "Празен лист", "Ще вали", "Спри до мен" - песните Ви са много лични, изповедни, звучат не просто като истории на лирическия герой, а сякаш разказват преживени и осмислени от Вас неща. В днешния свят хората по-скоро се стремят да се покажат силни и че нищо не може да ги нарани.
- Така е, но когато пея за свои лични преживявания, текстовете са по-искрени. Трудно ми е да пиша за нещо абстрактно, което не е свързано с мен. Много е хубаво, когато пишеш за свои лични неща и някой друг се открие в тази песен. Точно в това е истинската мисия на изкуството - да може да докосва и други. За мен хубавото е да можеш да предадеш на хората своите лични преживявания под някаква друга форма - чрез музика, чрез книга, чрез поезия. Хората ценят, когато някой е открит, а не играе фалшива роля или поза. Мисля, че не вярват на такъв артист.

- Кога започнахте да се занимавате с музика?
- В моето детство не бях постоянно навън да играя с много деца. Излизал съм, но повече стоях в къщи, слушах касети с музика, правех записи на големите стари касетофони. Занимавал съм се сам с голямо удоволствие. После се записах на конкурси и започнах да взимам уроци по пеене.

- Имате солидно музикално образование.
- Не мисля, че музикалното образование е единственият критерий за успех. В днешно време има такава липса на ученици, че понякога има двама кандидати за три места. С много труд човек може да постигне добър резултат. Особено ако го носи в себе си.

- Какво Ви накара да се явите през 2023 г. в телевизионния формат "Гласът на България", където се представихте много добре и стигнахте почти до края? И какъв опит почерпихте от това свое участие?
- Да се предизвикам най-вече, да видя докъде ми стигат възможностите. На тази голяма сцена трябва да си уверен, да се представиш добре. В крайна сметка стигнах до "Нокаутите". И друго: въпреки популярността на социалните мрежи, националният ефир все още е най-голямата реклама. Но въпреки успеха, ако не продължаваш упорито да работиш, хората може много бързо да те забравят. Защото идва нов сезон, излизат нови талантливи изпълнители, които привличат вниманието. 

- Тогава бяхте в отбора на Дара, която тази година стана и международна звезда, след като спечели "Евровизия". Занимава ли Ви идеята да участвате в този конкурс?
- Критерият на този конкурс е различен всяка година, не може да се предвиди какво ще се хареса. Бих участвал в селекция, но трябва да имам много добър продукт, както направи екипът на Дара, не само да има талантлив артист, хубава песен и пр., а комплексно да се подготви целият проект. Не мисля, че това ще се повтори скоро, а и Дара е млада, много харизматична и веднага грабва вниманието. Но съм отворен за участие, това е най-голямата сцена за нашата музика в Европа.

- Вие сте част от екипа на веригата пиано баровете "Синатра".
- Да, работя от много години в този екип. Няколко години съм бил пеещ сервитьор и след това станах певец там, което не е много лесно. 

- Изпълнявате много български песни в пиано баровете, по други събития, както направихте и в "Гласът на България". Това е защото Вие ги харесвате или хората предпочитат българска музика? 
- Ако искаш да постигнеш успех в България, трябва да пееш българска музика. Не се сещам някой, който да е успял тук с чуждоезична музика. Смятам, че у нас това е формулата, а и хората си искат българска музика. В пиано бара започваме програмата с някои нови, актуални чуждестранни песни, но постепенно присъстващите започват да подсказват кои български песни искат да слушат.

- Въпрос, по който се дискутира, е дали в нашия ефир звучи достатъчно българска музика.
- Това е друг проблем, хората искат да слушат българска музика, но те си обичат българските евъргрийни от своето време. Хубаво е да звучи повече българска музика в ефира, но това решават музикалните редактори. Второ, да речем, че има 80 процента българска музика и тя е от новата - слушателите не са доволни, защото не се припознават в нея. И не е ясно точно кой би бил най-добрият вариант. В другите жанрове също е така, публиката предпочита по-старите, познати песни. Може би след време хората ще казват и за днешния ден: едно време колко хубава музика имаше, а сега... 

- Имате десетки хиляди последователи като създател на съдържание в ТикТок, Инстаграм, Фейсбук. Клипчетата, които снимате, са забавни, смешни, сатирични. Откъде черпите сюжетите, типажите, които представяте?
- Ако човек се зарови малко в социалните мрежи, сюжети и типажи изобилстват. Аз просто ги претворявам, като ги изигравам през моята призма, с моя лик. Животът е пъстър и винаги има откъде да черпиш. Тези хора са между нас, на улицата, навсякъде. 

- А как решихте да се занимавате с това?
- Започнах по времето на КОВИД, когато изведнъж затвориха пиано бара и от няколко дни... станаха месеци. Стоях си вкъщи, без доходи, без работа, тогава още не правех своя музика. Започнах да правя клипчета и изведнъж станах много популярен, защото всички си стояха по къщите и по цял ден ровеха из интернет. Тогава ТикТок избухна като мрежа и аз ги правех от липса на работа, но скоро започнаха да стават популярни. По това време написах първата си песен - "Празен лист", която разказва за мои лични неща, качих я в ТикТок и така започнах да редувам песни и сатирични клипчета. В новите си клипове започнах да прилагам повече видеообработка, да прибавям по няколко образа, да смесвам с реалния звук на ситуациите, напреднах с монтирането на клипчетата, на звука. Много ми е забавно на мен самия. 

- Понякога социалните мрежи се превръщат в територия на ожесточени спорове, обиди, омраза, а крият и сериозни опасности, особено за децата, с разните "предизвикателства", контакти с хора с нечисти цели и т.н. Как да предпазим децата, защото възрастните могат да преценяват по-добре нещата?
- Не съм много сигурен за възрастните... Не знам дали има универсална формула. Може да се пробва със забраната до определена възраст, но мисля, че всичко забранено има как да се заобиколи, а и забраненото е още по-сладко. Влиянието не е само сред подрастващите. Възрастните също в някои случаи са много наивни, вярват на всичко, което видят, а сега с изкуствения интелект се създават толкова снимки и видеа, които не са реални, но много хора не ги разпознават. Така че не са потърпевши само младите. 
А колкото до споровете, смятам, че Фейсбук е мрежата, в която много хора влизат, за да спорят, да си излеят гнева. Мисля, че аудиторията в другите мрежи е различна, докато във Фейсбук е точно такава: за спорове и за хейт. Забелязал съм, че когато качвам клипове от концерти, на които съм бил, под тях следват много коментари, и когато са с хейт, това увеличава популярността.

- Някои хора казват, че се издържат от създаване на съдържание в социалните мрежи. Възможно ли е това?
- Зависи какво правят. Ако е известен инфлуенсър, влогър, с много голяма аудитория от последователи, може да печели от реклами в неговите клипове. Други си изкарват парите от т.нар. битки - пускат се двама човека на лайв, започват ексцесии, фалшиви скандали, обиди, за да се поддържа интерес. Там има хора, които могат да се издържат от това, но са единици. А от съдържание като моето - с кратки клипчета, не може да живееш. Единствената платформа, от която получавам някакви дивиденти, съвсем отскоро, е Фейсбук - това е причината и да качвам в страницата ми клипчета от концерти на други известни изпълнители, но не бих могъл да се издържам от това.

- Имате ли желание да издадете албум един ден, когато напишете още песни?
- Имам такава идея, но аз сам си продуцирам песните, видеата и си плащам всичко. Затова искам първо всяка песен да излезе самостоятелно, да се представи и популяризира. След време бих искал да събера моите авторски песни в албум, а не да са разпилени из пространството. Макар че много хора не слушат албуми, сега музиката се качва в дигитални платформи, но аз искам да имам албум.

- Това, че сам се продуцирате, Ви дава известна свобода да преценявате каква песен искате да създадете, кога да я пуснете, какъв клип да заснемете и т.н. Ако пък Ви продуцира компания, тя се грижи за всичко това, но ще трябва да се съобразявате с определени условия.
- Да, така е, който плаща, той поръчва музиката. Ако си част от голяма фирма, имаш голяма платформа и медийна подкрепа, хора, които те водят напред. Имаш възможността да звучиш във всички медии и така ставаш популярен. Ако си сам, може да пееш каквото си искаш, но трудно стигаш до големите медии и излъчвания. Аз не смятам, че трябва на всяка цена да съм известен, правя нещата, както ми харесват. 
Имам вече три нови песни, записани като аудио, които предстои да бъдат издадени. 


https://www.youtube.com/watch?v=n8Xwe19Rjgs

https://youtu.be/LEHQgAjgWRU?is=rIw0FsHwxE1oU7Ls