Стихотворения от Йорданка Господинова - поетичен разказ с много любов

ЙОРДАНКА ГОСПОДИНОВА е родена в Асеновград. Член е на клуб „Буквите” - София, член на Клуба на пловдивските писатели и поети. Печелила е Националния конкурс за учители творци на Издателство „Анубис“, „Булвест“ и в. „Сега“, както и отличия и награди в редица международни и национални литературни конкурси. Автор е на стихосбирките: „Самодивски клади“ (2011), „Южна кръв“ (2012), „Огонь любви“ (2012), „Другата любов“ (2015 г). Стихотворения, преведени на руски език, са включени в сборниците „Поэт года 2012“ - том 17, „Любовная лирика“ - том 3, „Наследие” - том 3. Има публикации в различни вестници и списания, както и участие в сборника „Ветрилото на дъгата“. Публикува в електронното издание „Смесена китка“. 
За себе си казва, че е родена с южна кръв. Лекар по професия, а по душа - номадка, лудо влюбена в свободата. И още: „От сутрин до вечер гоня своя път, а нощем - мечтая. За всичко онова, което не съм открила или пък, може би, още не съм търсила. Навярно южният вятър на Станимака или красивите легенди и предания, с които съм израснала, са причината да бъда такава - различна, нестандартна, понякога остра, но винаги истинска...
„Твоите дядовци събираха гроздето чак когато падне първият сняг, за да може салкъмите да поемат всичките слънчеви лъчи. От такова грозде се ражда най-истинското вино - гъсто и огнено, рубинено и тежко...” - сякаш още чувам гласа на татко. Днес разбирам, че аз самата съм като това вино - огнена и южна.
А стиховете ми, това е начинът да разкажа себе си - с много страст, с много мечти, с много любов..."


ЧУДЕСА

Май сама си спретнах чудеса,
беше ми различно, щом ги има.
После си измислих любовта,
за да я наричам с твойто име...
И повярвах, без да знам защо,
че си длъжен все да ме обичаш...
Крачех като скитник... Без палто...
Много дълго с гълъбите тичах
по ръба на покриви и дни...
А небето беше толкоз синьо,
че от синьо взе да ме боли,
щом разбрах, че няма как да имам
моя свят... и чуждата мечта,
залезът и щуравият изгрев...
Знам, че си измислих любовта,
но защо и тебе те измислих?!...

Днес забравям стъпките назад,
безмечтанно крача по Земята.
Но когато другите заспят
пак със теб будувам чудесата...



МОГА

Седем нощи Дявола обичах
после седем изгрева мечтах...
Тайно с твойто име го наричах,
като знак за много пазен грях.

Шест луни обходиха безкрая,
седмата в очите ми се спря...
Как света без тебе да позная,
ако още сричам в тишина

седем тежки клетви, да си тръгна.
Шест нарекох, седмата боли...
Вместо теб небето ме прегърна
и до днес не спира да вали.

Седем кръстопътя ме приеха.
Шест загърбих, седмият ме спря.
Жадно те болях... Но те отрекох...
В тази нощ аз мога да летя.



БЕЗУМНА ОБИЧ

Тази обич се случва веднъж,
след това дълго в нощите идва...
Като плиснал от нищото дъжд,
а след него е дяволски тихо.

Днес съм спомен от много мечти
и в очите ти тихо танцувам...
Но дали, ако утре вали,
ще съм тази, която римува

твоят ден с най-красивата страст?!
И рисува цветя по стъклата...
Не заспивай, любов... В този час
си ми нужен. 
А после Земята
ще разказва със вятъра див
как без думи, до смърт се обича...
Знам, че утре ще бъдеш щастлив,
в твоя ден сто любови ще тичат.

Но във нощ, във която съня
някак странно започне да бяга,
ще си спомниш, че тук и сега
най-безумната обич те чака...



ДЯВОЛСКО

Ей такава, хазартно добра,
днес играя на руска рулетка.
Срещу Дявола... Без правила.
Ще залагам за негова сметка.
 
С този зар мойте диви мечти
той очаква сега да научи.
И навярно, когато вали,
с тях и мен като дар да получи...
 
Е, Рогати, сега си добър -
силен коз криеш нейде в ръката.
И не слагай над мене чадър,
щом вали, аз си искам водата...
 
Ти играеш. Но аз във нощта
мога с вик да взривя тишината.
Всичко друго, но не любовта 
ще заложа сега във играта.
 
Любовта не към теб, а към друг.
Май край мен не живееш уютно?!...
Срещу тебе играя напук.
И какво, ако в утрото блудно
 
ще поискаш да сринеш света.
Знам и Дяволът може да губи.
Ще довършим ли тази игра?!
Не проклинай през стиснати зъби!
 
В този свят съм хазартно добра.
В този свят съм до болка различна,
но не слагам на зар любовта...
Аз решавам кого да обичам.
 


КЪМ АДА

Ей, сега, ако можеш, ме спри -
ще сплета всички грешни посоки...
Щом си с мен, този свят ще гори.
А небето, безкрайно високо, 
с всеки залез взривен ще кърви
и разкръстено, тихо ще пада.
Знам, че много ранени жени
искат днес да ме пратят във Ада...
 
Аз отдавна се върнах оттам...
И отдавна със Дявола споря.
Често с него осъмвам... И знам,
че реша ли, до смърт ще се боря
за една непокорна любов...
Даже грешна - до лудост обичам.
От Рогатия взех благослов,
затова с мен се чувстваш различен...
 
Щом си с мен, верността ми пази -
виж, за теб си съблякох крилата...
Но реша ли, че много боли,
ще изчезна със южния вятър.
После дълго ще търсиш в нощта
тази, дето съня ти обърна.
И ще чакаш със всяка зора 
наранена при теб да се върна...