"Гняв" по Стивън Кинг с премиера в Театъра на армията

Театър "Българска армия" представя премиерата на спектакъла "Гняв" от Елизабет Динкова по Стивън Кинг.
Стивън Кинг се поставя за първи път в България на професионална сцена. Режисьор на постановката е Стефан Спасов (гост). Сценография и костюми - Нина Пашова, музика - Явор Карагитлиев (гост), сценичен бой - Емил Видев (гост), видео - Борис Урумов. Участват: Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова (гост), Мартин Методиев, Мартин Великов (гост), Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стойко Пеев, Радосвета Василева. Първото представление е на 15 октомври от 19 ч. в голямата зала на Театъра на армията, научи ДУМА от трупата.
Колко далеч може да стигне човек, когато никой не е чул неговия вик? Това е спектакъл за всичко, което се случва с човека, когато дълго време няма къде да отиде с болката си. За нежността, която постепенно се изпарява. За границата, след която няма връщане. За насилието, което никога не идва без последствия.

"Гняв" ни среща с няколко тийнейджъри, които застават пред нас с най-мрачните си мисли. С всичко, което са преживели, с травмите, които носят, с думите, останали дълбоко в тях. Те са жертви на обстоятелствата, на различията, на неразбирането. Объркани, наранени и сами в опита си да намерят начин да се справят със света и със самите себе си.
Стивън Кинг публикува своя роман "Гняв" през 1977 г. Оттогава много неща са се променили, но много са останали същите. Казват, че живеем в объркани времена. Питам се колко ли пъти оттогава досега хората са изричали същото и колко още пъти ще продължават.
Историята на Чарли Декър от романа на Стивън Кинг е разказана през срещата между героя и неговия създател - писателя. Те се връщат назад и разкриват история, която постепенно се превръща в огледало на света, в който живеем.
"Гняв" изобразява реалност, в която все по-трудно се разбираме, а младите хора остават сами сред собствените си страхове и объркване. Те търсят свобода, справедливост, близост. Търсят някой, който да ги чуе. И понякога, когато не намират отговор, гневът започва да говори вместо тях. Защото преди гнева има болка. Преди насилието има страх. Преди изстрела има мълчание.
А дали писателят трябва да се срамува от творението си или от причината, поради която го е създал? Причината? Тя остава. Дори когато всичко друго е заклещено между страниците.