Вигенин във Варшава: Енергийната сигурност, изкуственият интелект и индустриалната трансформация вече са стратегическа програма за Европа
Регионът на Централна и Източна Европа може да стане двигател за развитието на енергетиката, иновациите и конкурентната икономика
„Европа навлиза в десетилетие, в което електроенергията ще бъде още по-важна за икономическото развитие, сигурността и геополитическото влияние.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин по време на 11-ия Конгрес на ядрената индустрия на Централна и Източна Европа, който се проведе във Варшава.
Вигенин участва като основен лектор в дискусията „Стратегически поглед към ЕС: енергийна сигурност, изкуствен интелект и индустриална трансформация“, посветена на предизвикателствата пред европейската икономика, енергетика и технологично развитие през следващите десетилетия.
„Енергийната сигурност, изкуственият интелект и индустриалната трансформация вече не могат да бъдат разглеждани като отделни политики. Те са част от една обща стратегическа програма. Конкурентоспособността на европейската индустрия ще зависи все повече от достъпа до сигурна и нисковъглеродна електроенергия. Същото важи и за развитието на изкуствения интелект и цифровата инфраструктура“, акцентира Вигенин.
Според него последните години са показали, че енергийната сигурност не е само технически или икономически въпрос, а е пряко свързана със суверенитета, независимостта и устойчивостта на европейските държави.
„Войната в Украйна показа колко опасни могат да бъдат стратегическите зависимости. Европа вече предприе сериозни стъпки за намаляване на зависимостта си от руски изкопаеми горива, но основният урок остава - нуждаем се от енергийна система, която е сигурна, чиста, достъпна и устойчива на политически и геополитически сътресения“, изтъкна той.
В изказването си Вигенин обърна специално внимание на ролята на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европейския съюз. Той припомни, че ядрената енергия осигурява над 23% от производството на електроенергия в ЕС и остава един от основните източници на стабилна нисковъглеродна електроенергия. Според него Европа трябва едновременно да инвестира в удължаването на живота на съществуващите мощности, в изграждането на нови реактори и в развитието на малките модулни реактори.
Особен акцент в изложението беше поставен върху значението на Централна и Източна Европа за бъдещето на европейската енергетика. „Централна и Източна Европа не е периферия на този дебат. Именно тук ще се изгражда значителна част от следващото поколение европейска енергийна инфраструктура. Регионът съчетава опит в областта на енергийната сигурност, ядрена експертиза, индустриален потенциал и стратегическо местоположение. Европейската политика трябва да разглежда държавите от региона не само като получатели на кохезионна подкрепа, а като производители на устойчивост и стратегическа автономия“, убеден е Вигенин.
Евродепутатът посочи България като един от важните фактори в бъдещото развитие на ядрената енергетика в региона чрез проектите за VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“, като отбеляза и стратегическото значение на темата за площадката в Белене за бъдещите решения в сектора.
Вигенин отдели значително внимание и на бързото развитие на изкуствения интелект и нарастващите потребности от електроенергия за центровете за данни. „Често говорим за изкуствения интелект като за софтуер, алгоритми и модели. В действителност това е и въпрос на електроенергия, електропреносни мрежи, охлаждане, инфраструктура и индустриален капацитет. Европейският технологичен суверенитет няма да бъде постигнат само чрез регулации или финансиране на суперкомпютри. Той ще зависи от способността на Европа да осигури необходимата енергийна инфраструктура за развитието на тези технологии“, подчерта евродепутатът.
Според него бъдещата индустриална трансформация на Европа трябва да бъде разглеждана не само като зелен преход, а и като индустриален, социален и стратегически проект.
По време на форума Вигенин коментира и предложенията на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. „Новият европейски бюджет трябва да подпомогне стратегическите технологии, научните изследвания, иновациите, енергийната инфраструктура и развитието на човешкия капитал. Съществува риск обаче прекомерната концентрация на средства в традиционните центрове на иновации в Западна Европа да задълбочи различията в рамките на Съюза. Ако искаме Европа да бъде конкурентоспособна в глобален план, трябва да използваме потенциала на всички региони, включително на държавите от Централна и Източна Европа“, препоръча той.
В заключение Кристиан Вигенин призова за по-бързо преминаване от политически амбиции към конкретни действия. „Стратегическата автономия не е лозунг. Тя означава способност да поддържаме светлините включени, да захранваме индустрията си, да защитаваме гражданите си, да развиваме собствени технологии и да вземаме решения свободно. Следващата глава от европейската стратегическа автономия няма да бъде написана само в Брюксел, Париж или Берлин. Тя ще бъде написана и във Варшава, Прага, Братислава, Будапеща, Букурещ и София“, обобщи Вигенин.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
