В кабинета "Радев" има нещо старо, синьо и ново

„Аз мисля, че в кабинета „Радев“ има нещо старо, нещо синьо и нещо ново. Това са министри от служебните правителства на Румен Радев, нещо синьо, защото посоката, която ще държи правителството, ще бъде нещо от дясно в център, и нещо ново – за министерства, които са тежки и ще се наложи нови хора, за да има първоначално по-голям кредит на доверие самото правителство“. Това заяви в интервю за News.bg преподавателят по конституционно право и бивш председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова.
По думите й бързото конституиране на 52-то Народно събрание, както и ускореното връчване и изпълнение на проучвателния мандат за съставяне на кабинет могат да създадат усещане за излизане от политическата криза. Според доц. Киселова обаче именно от работата на новия парламент ще зависи дали страната ще избегне негативните практики и институционални прецеденти, наблюдавани още от 45-то Народно събрание насам.
Киселова подчерта, че най-сериозното изпитание пред всяко управление, включително и пред кабинета на Румен Радев, ще бъде държавният бюджет.
Според нея съществува риск парламентът да се превърне в „гумен печат“ под едноличното управление на „Прогресивна България“. В същото време доц. Киселова отбеляза, че по-важният въпрос е дали практиките, наложени през годините от ГЕРБ и ДПС, ще бъдат прекратени. Бившият председател на парламента коментира още, че нито една политическа сила, с изключение на „Прогресивна България“, не би могла самостоятелно да внесе вот на недоверие. За подобна процедура са необходими минимум 48 подписа, което означава, че всяка формация ще трябва да търси подкрепа от поне още една или две парламентарни партии.
Като възможни причини за ерозия на управляващото мнозинство доц. Киселова очерта три основни сценария. Първият е появата на т.нар. „мравки“ – политически номади, преминали през различни партии, които могат да напуснат мнозинството. Вторият е свързан със споразуменията и помощта за Украйна. Третият вариант е натиск „през улицата“ чрез обществени протести и гражданско недоволство. „Или със съгласувани действия на опозиционните групи, или чрез ерозия на мнозинството от политически номади, или през улицата“, обобщи тя възможните сценарии за разкол в новото Народно събрание.
Доц. Киселова не изключи и възможността за практики по „купуване“ на народни представители от страна на „Прогресивна България“.
В коментар по темата за избора на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор тя заяви, че няма съществено значение дали ПП и ДБ ще бъдат една или две парламентарни групи, тъй като и двете формации ще защитават сходни позиции по съдебната реформа. Според нея те ще настояват за по-широки възможности за номинации и за мораториум върху кадровите решения на ВСС с изтекъл мандат. Тактиката на „Прогресивна България“, по думите й, ще бъде да изчаква други политически сили да предложат подкрепа, вместо самата тя активно да я търси. Това би създало конкуренция в опозицията за партньорство по ключови кадрови решения във ВСС.
Доц. Киселова коментира още, че съдебната реформа постепенно се е превърнала в „разписание на влак“. „Тук има два основни въпроса – кое трябва да бъде направено първо: изборът на личности или промените в Закона за съдебната власт“, отбеляза тя.
България има нужда както от нов главен прокурор, така и от нов Висш съдебен съвет, смята Киселова. Тя допълни, че обществото вероятно ще постави и въпроса за имущественото състояние и моралната пригодност на административните ръководители в съдебната система, което може да доведе до сериозни обществени очаквания за реална промяна.