Служебният финансов министър: Пари в държавата има

Размерът на фискалния резерв към 30 април тази година възлиза на 6,8 млрд. евро, което в сравнение с предишни години представлява добро равнище. Това заяви служебният финансов министър Георги Клисурски, който бе изслушан в парламента. „Пари в държавата в момента има“, каза той, цитиран от БТА.
Клисурски заяви, че в условията на удължителен бюджет, от една страна, разходите остават до техния размер към съответния месец на преходната година, но от друга страна, влизат в сила всички решения за увеличаване на пенсии, минимална заплата, заплатите в МВР и на учителите, което реално увеличава разходната част на бюджета.
Служебният финансов министър обясни, че страната ни трябва да разплати всички инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на август тази година от една страна, за да подпомогне модернизирането на икономиката си, а от друга, и за да получи четвъртото и петото плащане по ПВУ от Европейския съюз.
Клисурски посочи, че именно поради това 2026 година е различна спрямо всяка друга година, тъй като към края на 2025 година са разплатени едва 11 на сто от заложените инвестиции по ПВУ, а в рамките на тази година трябва да се разплатят останалите 89 на сто или около 4 млрд. евро. Заедно с това четвъртото и петото плащане ще постъпят в България през втората половина на тази година, поради което евентуално подобряване на дефицита може да се очаква тогава. По думите му към момента от тези 4 млрд. евро са разплатени около половин милиард евро, което на практика представлява и увеличението на дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП) на страната спрямо преходни периоди.
Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на април възлиза на 1,75 млрд. евро или около 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, отбеляза Клисурски.
Дефицитът на касова основа нараства заради факторите по увеличението на социалните плащания и най-вече поради факта, че инвестициите по ПВУ изискват доста допълнителни разходи, стана ясно от думите на Клисурски.
Той посочи, че през втората половина на годината дефицитът на касова основа би следвало да намалее и да се вмести в законовите рамки от 3 на сто от БВП.
Той обясни, че конкретно за април приходите и разходите по държавния бюджет са изравнени - по 2,5 млрд. евро, което прави нулев дефицит на държавния бюджет, но когато говорим за КФП, където влизат всички финанси на държавата - НЗОК, общините, ДОО, средствата от ЕС, то дефицитът е нараснал с около 220 млн. евро на месечна база. Клисурски отчете и 11 на сто ръст на годишна база в приходите по бюджета до 14,1 млрд. евро към края на април.
По отношение на размера на държавния дълг, който достига близо 30 на сто от БВП, министърът заяви, че част от ръста през последната година се дължи на увеличения капитал на БЕХ и ББР, поради което служебният кабинет е предприел действия по връщането на част от тези средства в бюджета, което би намалило размера на дълга до 28,5 на сто от БВП през следващата година.
По отношение на дефицита за 2025 година, който на касова основа е 3 на сто от БВП, а на начислена основа е 3,5 на сто от БВП, Клисурски заяви, че е било получено писмо от Европейската комисия с искане за разяснения защо отрицателното салдо е над прага от 3 на сто.
Служебният министър каза, че не се очаква страната ни да влезе в процедура по свръхдефицит, тъй като поради дерогацията за отбрана България ще може да приспадне 0,5 процентни пункта от дефицита за 2025 година, защото е извършила разходи за доставката на бойни самолети.
Депутатите от управляващото мнозинство не се съгласиха с картината, описана от Клисурски, като подчертаха, че вината не е толкова негова, колкото на "управленския нихилизъм" и "безпрецедентния финансов разгул" на предходните правителства.
"Това, което чухме, за съжаление, потвърждава нашите най-мрачни очаквания, макар министърът да представи данните с бодър, ведър тон. Той описа ситуацията като адекватна, но адекватно е епитет, който искам да чуя, за действието на слънчезащитния крем, който ползвам, а за финансите на държавата искам да чуя, че са стабилни, че плащанията са обезпечени", заяви Константин Проданов от ПБ.
Със сметки "на око" Проданов се опита да илюстрира колко малко са всъщност парите във фискалния резерв, и добави, че сметките му не включват "скритите дефицити", "заложените бомби" и "залежаващите по шкафовете фактури", които новата власт очаква да открие.
"Ситуацията очертава почти нерешимо уравнение - да обезпечим всички социални ангажименти, образованието, здравеопазването, уязвимите социални групи, да осигурим авансово финансите по ПВУ и дефицитът да е под 3%", обобщи Проданов. Именно затова, по думите му, ще се наложи държавата да изтегли нов дълг на международните финансови пазари - нещо, което е предварително ясно, че ще се случва във всяка една година, в която бюджетът е на дефицит от порядъка на 3%. Изказване в същата посока преди два дни направи и вероятният бъдещ вицепремиер Гълъб Донев.
Проданов обаче добави в изказването си и заявката, че "всеобхватни реформи и промяна на бюджетната философия няма как да се случи в този ускорен порядък" (тоест с Бюджет 2026), което сериозно разтревожи опозицията.
Единственото, което Проданов обеща вместо реформи, е "пълен, безкомпромисен, детайлен анализ на финансовото състояние на държавата" след влизането на новото правителство.