След срещата на Радев със Зеленски: Украйна предлага партньорство за производство на дронове

Потенциалът за индустриално партньорство и трансфер на технологии към България за производството на дронове бе акцент от срещата в Брюксел на българския премиер Румен Радев и украинския президент Володимир Зеленски. Обсъдена бе и ролята на България за енергийната сигурност в региона, доставките на природен газ, производството и преноса на електроенергия.
България в никакъв случай няма да възпрепятства процеса на започване на преговорите (на Украйна за членство в ЕС - бел. ред.), заяви Радев пред журналисти при пристигането си за вчерашната среща в Брюксел на лидерите от ЕС. Той уточни, че срещата със Зеленски е била по искане на украинската страна.
„Обсъдихме подробно развитието на нашето сътрудничество и енергийната сигурност“, написа Зеленски в Екс. „Отделно засегнахме въпроса за подготовката на консултации между Украйна и България за изготвянето на съвместни проекти. Предложих на България да започнем работа по специално споразумение за сътрудничество в областта на безпилотните летателни апарати", написа още украинският президент. По думите му двамата са се споразумели да възложат на екипите си да продължат работа по обсъдените въпроси и да подготвят редица двустранни документи.

Разногласия в ЕС 

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц са влезли в остър спор със свои европейски партньори заради контактите на Европейския съвет с Русия, съобщава "Политико". По време на срещата на европейските лидери те са се противопоставили на усилията на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да отвори канал за комуникация с Кремъл. Според информация от дипломати и европейски представители други лидери обаче са подкрепили Коща. Освен Франция и Германия, сред най-критичните към идеята за подобни контакти са Дания и Нидерландия.
По данни на европейски представители Педру Лурти, който е началник на кабинета на Коща, е осъществил два контакта с руски представители през последните седмици. Според екипа на Коща целта е била единствено да бъде създаден комуникационен канал, който при необходимост да защитава интересите на ЕС.
По време на закритата дискусия са се оформили два основни лагера. Според Макрон и Мерц моментът за разговори с Путин още не е настъпил, а когато това стане, водеща роля трябва да имат Франция, Германия и Великобритания. Източници от германското правителство определиха инициативата като „обида“ след дискусията между лидерите на ЕС в Брюксел. Според тях ходът е бил „некоординиран“ и „непрофесионален“. „Досега не сме видели никаква истинска готовност от страна на Путин да влезе в сериозни преговори. Оттам започва всичко“, заяви и нидерландският премиер Роб Йетен.
Други лидери обаче са заявили, че именно ЕС трябва да поеме тази роля и са подкрепили Коща.
Спорът е извадил на показ и други разделителни линии. Италия и Полша са изразили недоволство, че не са били включени в първоначалните разговори на Франция, Германия и Великобритания с украинския президент Володимир Зеленски преди срещата в Брюксел. Критики са били отправени и към начина, по който са осъществени контактите с Москва. Някои държави са останали недоволни, че са научили за тях едва след публикации в медиите. Според европейски дипломати, ако се стигне до бъдещи разговори с Русия, ще бъде необходим ясен механизъм за възлагане на мандат и отчетност пред останалите държави членки.
"Войните се прекратяват не с оръжия, а с успешна дипломация. А за да може дипломацията да бъде успешна, трябва да преговаряте и първо трябва да бъдат отворени именно тези преки канали", заяви австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за в. "Файненшъл таймс". "Сега има набрана инерция, ситуацията в Близкия изток", добави той. "Имам известен оптимизъм, че ако там се намери решение, фокусът ще се измести към Украйна", допълни Щокер.
Той отказа да коментира кого Европа би могла да назначи да говори от нейно име с Путин, но каза, че лидерите на ЕС трябва да проведат сериозни разговори какво би казал този човек. "По-важно от това кой (ще преговаря с Путин - бел. ред.) е какво ще се обсъжда. Не знам дали всички лидери на ЕС вече са на една позиция. Но има една позиция, която винаги сме споделяли: че не подкрепяме Украйна, за да води безкрайна война. Резултатът трябва да бъде... справедлив и траен мир", обобщи Щокер

Предупрежденията на руски "ястреб"

Руското ръководство трябва да е готово да нанесе серия от ядрени удари срещу Европа. Това е необходимо, за да се спре войната и да се принуди Европа да капитулира. Това заяви близкият до Кремъл политолог Сергей Караганов в интервю за видеоблога, излъчено на руски език от емигриралата от страната си украинска журналистка Диана Панченко. Караганов ръководи Съвета за външна и отбранителна политика, той е и декан в Московското висше училище по икономика.
"Категорично не искам тези ядрени оръжия да бъдат използвани, но мисля, че руското ръководство трябва да е готово за ограничено използване на ядрени оръжия, но, естествено, срещу цели във враждебни европейски страни...“, каза той.
„Когато казвах, че може да се наложи, не дай си Боже, да нанесем ядрен удар срещу Запада, аз се застъпих за това, за да предотвратим и сложим край на тази ужасна война, която Западът ни е наложил, която води на украинска територия, унищожавайки милиони украинци и десетки хиляди руснаци. Освен всичко това, общата международна ситуация се развива в посока, в която се плъзгаме към световна война. Вече сме в такава. Именно за да възстановя страха от ядрени оръжия, призовах за възможността за ядрен удар“, обясни Караганов.
„Разбирам доста добре ядрената стратегия и съм на 99 процента сигурен, че ако Русия, не дай си Боже, нанесе серия от ядрени удари по Европа, това би било тежък грях, защото ядрените оръжия са специални оръжия и огромен брой невинни хора биха пострадали. Ако Русия бъде принудена да нанесе серия от ядрени удари по Европа, всичко ще приключи бързо. Или всички ще избягат, или ако някой започне да се противи, ще има нова серия от ядрени удари. За съжаление, значителна част от Европа ще изчезне. Това е ужасно“, заяви Караганов.
"Те все още не са готови да се бият с нас, не и докато Хитлер го няма. Трябва да се уверим, че не са готови. А ако са, трябва да нанесем превантивен удар. Затова казвам, че ако войната, която водят срещу нас, независимо дали с украински ръце или с украински тела, продължи, трябва да започнем да атакуваме Европа рано или късно", каза той.
"Надявам се това да не се случи, а ако се случи, половината Европа не бива да остава. Сега разпалват военна истерия, тези управляващи елити, за да оправдаят собствените си провали и леко да съживят залязващата икономика с военни разходи... и да поддържат фабриките пълни с поръчки“, допълни Караганов.
Според него връщането на цяла Украйна на Русия би било грешка, не само на Галиция, но дори на Киев, където населението отдавна е заразено с идеите на Бандера. „Ние наистина сме различен народ. Съжалявам за хората, които бяха запленени или подтикнати в тази война, но не искам Русия и Украйна да се обединят. Оптималният вариант би бил обединението на южните и източните региони с Русия, а всичко останало трябва да си остане такова, каквото е. В идеалния случай това трябва да бъде буферна, неутрална зона. (Одеса) е абсолютно 100% руски град и се използва и за транспортиране на оръжия... Не мисля, че трябва да връщаме Киев, особено ако това означава загуба на много животи. Много обичам Киев, бил съм в Украйна, имам много топли спомени за Украйна, но не дай си Боже да се обединим с днешна Украйна, защото те имат различен народ, който освен това, поради предателството на своите елити и западната работа, е деградирал в напълно гадна посока“, заяви Караганов.
Политологът не за пръв път прави подобни стряскащи изказвания. Засега Путин определено не се вслушва в мнението на Караганов за ядрените удари. Но президентът очевидно споделя виждането на политолога за ненужността да се сложи ръка върху цяла Украйна, ако съдим по променените цели на спецоперацията - завземането само на Донбас и на отделните територии от други области в Източна Украйна.
В същото време вижданията на Караганов се споделят не само от т.нар. патриотична част на руското общество. Има основания да се смята, че те не са чужди и в армията, включително и сред елита й. Как ли ще реагира Путин, ако го притиснат към крайни действия?