Перлите на Китай

Колкото и пъти да пиша за Китай, никога няма да успея да опиша всичко, което съм видяла, изпитала, преживяла. Колкото и пъти да посетя тази необятна във всяко отношение азиатска държава, няма да е достатъчно, за да я опозная изцяло... Неслучайно не можем да говорим за "другото" лице на страната, а за поредното...
При последното ми посещение за пореден път се удивих как на една територия могат да "съжителстват" легенди, хуманоидни роботи, които все повече приличат на истински хора, а тайната за добро здраве и безупречен външен вид се крие в традиционната медицина и местните масажи, които не са предназначени за "глезене", а за лечение.

Разходка с корабче по Западното езеро

Докато туристи се наслаждават на пейзажите, разкриващи се пред очите им, докато са на борда на корабче, местен екскурзовод разказва легенда с толкова подробности, че неусетно се пренасяме векове преди Новата ера и ставаме съпричастни на любовната история между китайските Ромео и Жулиета. С тази разлика, че красивото момиче всъщност било змия, която се преобразявала в неземна красавица. Един ден, докато си почивала под моста над езерото, се запознала с любовта на живота си. Младеж от селото се влюбил в нея и се оженили. Но будистки монах, който знаел истината, направил всичко възможно да ги раздели. Девойката отишла под моста, където се запознала с мъжа си, и проплакала: "Този мост не е разбит, за разлика от сърцето ми". От този момент съоръжението се казва "Разбитият мост". Въпреки че преминали през много перипетии, двамата влюбени така и не заживели щастливо до края на дните си, защото такава била кармата им...
Докато вълните ни успокояват, вятърът отвежда корабчето до следваща ни спирка, за

среща с роботи

На пръв поглед - те са най-обикновени, но когато служители на фирмата започват да ги управляват с дистанционно, светкавично се пренасяме от романтичното минало в технологизираното бъдеще, където вероятно ще бъдем заобиколени от тези машини, които вече се движат, танцуват като нас или тичат и подскачат като истински кучета. Смесени чувства преминават през нас - изумление, че човечеството толкова е напреднало, че може да създава себеподобни от ламарини; страх - ами сега? Те наистина могат да вършат много повече работа от нас, не се изморяват, вдигат тонове тежести; успокоение - ще помагат при спасителни операции, все пак могат да стигат до труднодостъпни места, да правят компания на болни и възрастни; притеснение - ще останат ли професии за истинските хора? Какво ще се случи с нас?
Най-доброто решение за освобождаване от всякакви тревожни мисли си остава 

отиването на масаж

Тук отново се сблъскваме с голямата разлика между Изтока и Запада. В Европа прекалено сме станали зависими от фармацевтичната индустрия и макар през последните години хомеопатията да набира все повече привърженици, винаги има недоверие към традиционната медицина и рано или късно се стига до лекари.
В Китай, напротив, не могат да разберат как така предпочитаме да си тровим организма с хапчета, да се тъпчем с химия, да лягаме под ножа - това е винаги най-лесното решение, пък и докторите печелят добре от това и като цяло здравето се е превърнало в бизнес.
Интересното е, че в немалко случаи медиците дори отказват да помогнат - ако човек има гръбначно изкривяване например, често казват: "Прекалено късно е да се направи каквото и да било" или "Необходима е сложна операция". За наднормено тегло или затлъстяване предлагат индивидуална диета, която при спиране на прилагането води до връщане не само на изгубените килограми, но и до трупане на нови. 
В това отношение китайските масажи и упражнения действат безотказно. При по-тежките случаи, разбира се, отнема повече време, но крайният резултат винаги е положителен. Едва след като човек лично усети как служителките в масажното студио знаят много добре кои точки по тялото да натиснат, къде да наблегнат с разтривките - изчезват безсънието, главоболието, зрението се подобрява. Тогава се оглеждаш наоколо и забелязваш, че възрастните, с които се разминаваш по улицата много рядко, почти никога не използват бастун, а парковете са пълни с баби и дядовци, правещи упражнения всекидневно.
И се замечтавам някой ден и в България да е така... Представям си дори как започваме да си произвеждаме всичко, за да не зависим от внос. Китай ме вдъхнови и затова - със селото за производство на... перли. Така хем има работни места, хем малките селища няма да обезлюдяват. Когато се овладее техниката за "отглеждане" на миди, няма такава, която да е празна. 
Има ли нещо, което да не се прави в Китай? Едва ли, а какво още крие, вероятно ще ми разкрие следващо пътуване...