ДУМАТА

Спънах се и първото, което си помислих, беше, че това е празна консервена кутия. 
- Ще я ритна - викам си.
Така правехме още като деца. Приближих се и видях, че това не е празна кутия, а една изгубена дума.
Взех я, забърсах я и тя светна. Беше си една истинска, завършена дума. Правилна, без ръбове, не много модерна, в никакъв случай стара.
- Хубава дума - викам си, - жалко, че не е моя.
Огледах се и попитах с пълен глас:
- Алоо, някой да е изгубил думата си!
Хората по улицата ме подминаваха, мнозина даже не ме и забелязаха, вперили очи в своите телефони.
Пак се провиквам:
- На някого да му липсва думата? Изгубихте ли си думата? Някой нещо, а?
Никакъв отговор, нула внимание.
Късно вечерта наминавам при стар приятел. Разказвам му как съм намерил на улицата една дума и после си скъсах обувките да я нося напред-назад, ама никой не си я позна.
Приятелят ме пита:
- Да не е дума от някой митинг?
- Не е оттам - казвам му - и на митинг ходих днес, показах думата, ама никой не си я позна.
Онези от митинга ми викат:
- Я се разкарай от тука, бе, шебек! Ти направо ни обиждаш с това, дето ни го навираш в очите. Ние думите ги цепим с брадва - иначе няма кой да ни чуе за нищо! Разкарай се!
Разкарах се и после отидох в полицията.
- Аз - викам на дежурния - намерих на улицата една дума. Ще ви я оставя, може пък собственикът й да се обади и да си я потърси.
Дежурният веднага ме отряза:
- В полицията не съхраняваме думи! Тука пазим само заповеди и разни дребни улики! Отивай в "Загубени вещи", там ги питай.
Признах му:
- Вече бях в "Загубени вещи". Те ми рекоха, че много хора носят загубени думи, ама те обикновено нямат никаква стойност и мога спокойно да я изхвърля в първото кошче. Какво да я правя сега тази дума?
Дежурният полицай от сърце ми рече:
- Прави каквото искаш, само се разкарай оттук!
Приятелят ми слуша внимателно цялата объркана история, после ме пита:
- Може ли да я погледна тази дума?
Вадя от раницата си и показвам намерената дума. Викам му:
- Сигурен съм, че е важна дума. Убеден съм, че в правилните ръце тя ще свърши много работа. Ако хората започнат така да си губят думите - утре никой няма да може да каже нищо.
И го съветвам:
- Не бързай, добре я огледай, може да ти се стори позната. Хората толкова много думи подмятат насам-натам, че може и да я познаеш по нещо.
Той слага очилата си, гледа, клати глави, после ми вика:
- Хубава дума е това. Съдържателна. Но не е моята дума. Друг е собственикът.
- Гледай - викам му, - цял ден я дундуркам тази дума, никой не ми обръща внимание, никой не я ще.
- Д-а-а-а - съгласява се той, - не е за първи път! И друг път се е случвало.
Питам го: 
- Какво се е случвало друг път?
- Това се е случвало - вика приятелят ми, - точно това! Всеки иска да се изкаже, ама никой не иска да вземе думата! И нещата хич, ама хич не се получават.