Украйна ни сближава с Русия

Пшемислав ПЯСТА,
Mysl Polska

Бившите украински президенти Леонид Кучма, Виктор Юшченко и Петро Порошенко отказаха Ордена на Белия орел. Това е сериозен жест. Сериозен и враждебен към Полша. Защото Кучма, Юшченко и Порошенко не се отказаха от ордените, защото се смятаха за недостойни за тези високи награди. Те бяха водени не от смирение, а от гордост, арогантност и високомерие. С този жест те изразиха враждебността си към Полша.
И няма значение, че поляците бяха първите, които протегнаха ръка за помощ, отваряйки сърцата и душите си за украинския народ; няма значение, че дарихме огромно количество военна техника на Киев, осигурявайки му стотици милиарди злоти помощ; няма значение, че милиони украинци са намерили подслон в нашата страна. Няма значение, че през последните години нашето правителство се отнасяше по-добре с украинците в Полша, отколкото с нас, поляците. Важното е, че имахме дързостта да се обявим срещу прославянето от страна на Украйна на палачите на нашия народ.
Украйна направи своя избор. Това показа, че ние, поляците, винаги сме били неин основен враг, дори по-голям от руснаците. Можем само да приемем този факт и да предвидим последствията. За съжаление, те биха могли да бъдат катастрофални за значителна част от нашите сънародници.
Тъй като, въпреки всичките ни усилия, Украйна реши да стане наш враг, трябва да се подготвим за агресия от тази държава. Настоящата битка за Украйна ще приключи рано или късно и ще завърши с поражението на Украйна, но не и с нейния крах. Отвъд югоизточната ни граница ще продължи да съществува корумпиран олигархичен режим, тясно свързан с най-зловещите глобални групи по интереси. Този режим ще разполага с огромна, добре екипирана и опитна в бой армия, чиито редици са пълни с озлобени и деморализирани войници. В тази ситуация е много вероятно Украйна да потърси нов противник. Полша би била идеална за тази роля.
Особено след като страната ни в момента е силно отслабена вътрешно. Полската политическа сцена е поляризирана и разделена между два противоположни лагера. В същото време украинската пета колона действа безпрепятствено, вече проникнала в политиката, академичните среди, администрацията и агенциите за държавна сигурност. Няколкото милиона украинци, пристигнали в Полша напълно безконтролно през последните години, са идеален материал за експлоатация от чуждестранните разузнавателни агенции. В тази ситуация Полша, бивш донор и благодетел на Украйна, може много скоро да стане жертва на киевската хунта.
Единственият начин да се предотврати това е да се увеличи нейният потенциал и да се смекчат рисковете. Вместо да се подготвя полската армия за митична война с Русия, тя трябва да я подготви за много вероятна война с Украйна. Нашите войски трябва да бъдат оборудвани с по-евтини и лъскави изтребители и щурмови самолети, не с най-съвременни танкове, а с по-малко лъскава, но по-ефективна военна техника. Трябва да закупим системи за противовъздушна отбрана, системи за електронна война и дронове в големи количества, и да възстановим задължителната военна служба. Войните се печелят от войници. Не ги виждам в Полша днес. В обобщение: нека си направим изводи от конфликта, бушуващ отвъд източната ни граница, защото следващата война ще бъде подобна.
Но никога няма да спечелим войната, освен ако първо не победим врага вътре. Политици като Павел Ковал (председател на Комисията по външни работи в полския парламент и ръководител на правителствения Съвет за сътрудничество с Украйна - бел. ред.) и стотици като него трябва да бъдат изключени от обществения живот, всеобщо отлъчени. Нашите контраразузнавачи трябва незабавно да поемат контрола над Съюза на украинците в Полша и други украински организации, действащи на наша територия. Трябва да се инфилтрираме в украинските емигрантски кръгове и незабавно да експулсираме от Полша всеки, заподозрян дори не в шовинистични настроения, контакти с националистически и милитаристични организации в Украйна или в работа за украинските тайни служби.
Това обаче не е всичко. Всички „бежанци“, които са безполезни за полската икономика, трябва да бъдат депортирани, особено тези без източник на доходи в Полша. И е наложително да се отстранят всички нарушители на закона от територията на Полша, независимо от тежестта и категорията на престъпленията или дори провиненията, които са извършили.
Това звучи сурово. Но това е императивът на настоящия момент. Ако полските власти бяха се вслушали в призивите ни и бяха действали рационално дори по време на приемането на така наречените бежанци, днес нямаше да имаме нужда от подобни мерки. В сегашната ситуация обаче те са необходими. Оцеляването на нашата държава и може би дори биологичното оцеляване на нашия народ зависи от нашето приемане на тях.
Трето, не можем да си позволим да имаме двама врагове едновременно. Собствената ни история ясно показва, че подобна стратегия ни е водила до поражения отново и отново. Ако Украйна настоява да направи Полша свой враг, нямаме избор - трябва да подобрим отношенията си с Русия. Това, разбира се, не означава да се откажем от съюзническите си задължения, а по-скоро да възстановим елементарни отношения и да прекратим абсурдните и практически безсмислени жестове на враждебност. За щастие, ескалацията на глупавите и вредни политики, провеждани както от Радослав Сикорски (действащият министър на външните работи на Полша - бел. ред.), така и от неговите предшественици, все още не е достигнала точката, от която няма връщане назад.
Всички тези точки може да изглеждат шокиращи. Но след няколко месеца те ще станат очевидни за всички. Днес почти 75% от поляците са напълно убедени, че украинското правителство има негативно отношение към страната ни. Уви, тези, които казват истината ден преди всички останали да я приемат, си навличат в най-добрия случай гняв. Но думите им поне трябва да ни накарат да се замислим. Имаме много малко време.
Парадоксално, единствената надежда, която имаме (макар и крехка), е промяна в отношението на полския политически елит. В момента Доналд Туск държи инициативата. За съжаление (надявам се да греша), изглежда, на министър-председателя отново му липсва широта на вижданията и дълбочина на мисълта.
Ако ние като нация не се откажем от стерилната логика на племенните спорове и не успеем да разпознаем реалната заплаха, ще бъде загубено ценно време. Затова ви призовавам да се осъзнаете и въпреки всичко, аз не съм загубил надежда.