Д-р Яна Шишкова ни разхожда из "Китайската цивилизация"

Срещаме се с видния български китаист и педагог д-р ЯНА ШИШКОВА. Поводът е излязлата й преди няколко месеца книга, посветена на цивилизацията на Поднебесната империя, която се радва на голям успех. Още щом човек разлисти страниците на това мащабно изследване, изпълнено с огромно количество куриозни случки, легенди и митове, преводи на поетични произведения, се пренася в друг свят, пълен с история, хилядолетни традиции, култура, философия... Почти като в "приказките от 1001 нощ", но... е много по-хубаво. Заради живия език и уникалния начин на предаване на квинтесенцията на китайската цивилизация.

- Д-р Шишкова, откъде се зароди любовта Ви към Китай?
- Няма нищо случайно на този свят. Обичам езиците. Тази любов ми предаде моят баща - наш прочут журналист и кореспондент в СССР Дянко Шишков, който заложи в мен правилния подход към едно общество чрез език и вникване в съответната култура. Имах щастието да бъда приета в специалност "Китаистика" през 1995 г., а малко по-късно и да следвам за година в Нанкинския университет. Не бях "правилен" студент, тъй като по онова време бе толкова сложно да се отиде, че с моите състуденти имахме усещането, че това ще е единственият път, в който ще посетим Китай. Затова пътувах колкото мога из цялата страна. Именно тогава дойде истинската любов към китайския народ и неговата култура.

- Расте ли интересът към китайския език у българските деца днес?
- От година на година все повече! Ще Ви дам пример. През 2001 г., когато започнах да преподавам китайски език в 18. СУ "Уилям Гладстон", заварих два непълни класа (XI и XII) от по 18 деца, които близо три години не бяха имали постоянен учител и отдавна се бяха отказали да учат езика. Стабилизирах познанията им и от следващата 2002 г. започна постоянен прием на 26 деца. Много скоро тръгна езиковото обучение в русенското СУ "Васил Левски", където работи екипът на прекрасната д-р Рени Стоянова. Днес вече имаме пет общински училища с интензивно обучение по китайски език и едно частно - ЧСУ "Евлоги и Христо Георгиеви", които предлагат по десет часа седмично език за своите възпитаници още от първи клас. 
Следващият етап настъпи с навлизането на институтите Конфуций. В България имаме два - в София и във Велико Търново. Колегите от Велико Търново, под ръководството на изключителния китаист проф. Искра Мандова, която е и директор от българска страна, развиха достъпа до всякакви обучения по китайски език и култура в цяла Северна България, същото направи в Южна България екипът на софийския институт. По този начин, включвайки всички видове обучения, включително и частните школи, има около 3000 души, които всяка година започват да изучават езика. За България това е изключителен мащаб и постижение на българската китаистика.

В голяма степен се промени и отношението на учащите към езика. Ако през 2001 г. учениците ме посрещнаха с думите, че очакват да си тръгна, защото на кого изобщо му е нужен този език, то само няколко години по-късно вече имахме истински глад за знания, задълбочено любопитство и чудесни успехи.
Развитието на Китай подпомогна работата ни. През 2008 г., покрай Олимпиадата в Пекин, всички изведнъж разбраха накъде се е запътила тази страна и че ще е новият лидер на световната икономическа и политическа сцена. Тогава вече интересът започна да се диктува и от желанието да се задълбочи търговският обмен. Започнахме да получаваме многобройни запитвания. Пак тогава стана ясно, че езиковото обучение не е достатъчно и започнах да разработвам редица направления в китайската култура, които да предавам на децата и студентите у нас. Така се зароди курсът по история, философия, география и туризъм, бит, традиции и съвременност, архитектура и традиционна наука, визуални и приложни изкуства и др.
Моята колежка Лъчезара Пръвчева разработи три курса по китайска литература за ученици и така в рамките на средното образование успявахме да обучим пълноценни китаисти. Резултатите не закъсняха. Четири пъти станахме световни и европейски шампиони в най-престижното състезание за гимназисти "Китайски езиков мост". И това не е само мой индивидуален успех, тъй като от другите училища колегите също успяха да стигнат до второ място в света! Гордейте се с българската китаистика - има с какво и с кого!

- Разкажете нещо повече за "Китайската цивилизация".
- Фундаменталното изследване "Китайската цивилизация" е квинтесенция на дългогодишния ми педагогически труд и плод на 25-годишни изследвания не само по отношение на самото съдържание, но най-вече от огромния брой лекции пред публика, чрез които се научих да предавам всяко познание с жив пример, с интересна историческа случка или с обяснение на философски концепции, които могат да се видят отразени и в съвременното китайско общество. Вярвам, че всеки аспект, като парчетата на пъзел, в крайна сметка дава цялостния облик на китайското общество, което ние трябва да познаваме, защото тепърва дълго ще живеем с действителността, в която Китай все повече ще заема челни места в най-различни направления. 

За да се напише такава книга обаче, е нужно и известно смирение, и задължително добро разбиране за личните ограничения на автора, тъй като всеки изследовател има любими теми и не може да разбира от всичко накуп. И тук съм твърде щастлива да благодаря на цели девет консултанти - изтъкнати български китаисти, които откликнаха на призива ми да подарят на българския народ своите познания и да консултират всеки дял, за да бъде информацията напълно достоверна и да служи като отправна точка на всички последващи изследвания на любителя и професионалиста в сферата на китаистиката и процесите, които текат в цяла Югоизточна Азия.
Китайската култура е зонообразуваща и е основа на обществата в Корея, Япония, Виетнам и др., затова и следва да се започне с нея, за да проумеете тези общества. За цялостния облик на книгата се погрижиха научните редактори проф. Бора Беливанова, Лъчезара Пръвчева, а от страна на великолепното издателство "Книгомания" - Наталия Петрова и целият екип на издателя Илиян Андонов. Ще се възхитите на оформлението, на огромния брой фотографии и карти, рисувани на ръка за българската публика, създадени заедно с Тодор Манолов.

- Трудно ли беше да съберете материалите за почти 600 страници - внушителен обем?
- Трудното бе да прецизираме какво да остане, защото всяка от 18-те глави в оригиналния си вид беше с обема на книга - минимум по 300 страници материал, които трябваше да се сведат до около 30. Самата книга е разказана като приказка за възрастни - с всички успехи и победи, провали и търсения за идеалната държавност и отношения между поданици и управници. Тя се дели условно на три части. Започва с географията, природата и туризма, съвременното китайско общество и изобщо какво е това китайски народ, какво са китайските малцинства, които са 55 на брой. Наред с културата на хан (етническите китайци), се представят техните мюсюлмани, тибетците и манджурите, най-голямата народност от малцинствата на име джуан, мяо, яо, хакка и много други, с техните главни празници и обичаи. 

Следва историята, в която са вплетени всички главни митове и легенди, главните култови практики на Древен Китай, част от които съществуват и до днес, както и древнокитайската философия, военна стратегия, религия и култови практики, свързани с даоизма, конфуцианството и по-късно будизма, който постепенно навлиза от I век нататък. 
Последните пет глави са посветени на бита и традициите, народните вярвания, традиционната наука, където ще се запознаете с видовете календари, нумерологията, фъншуй и китайската традиционна медицина, ще се потопите в най-ярките образци на архитектурата и ще се научите да "четете" китайските храмове и дворци с техните защитни богове и животни, с цветовите и числовите комбинации, с отражението на всички вярвания, свързани с устройството на небесния, човешкия и земния свят на мъртвите, пресъздадени в камък и дърво. Не съм подминала и най-вкусната част с китайската кухня, а като финал представям културата на виното, игрите с надпиване и етикета на маса.

- Като човек - учител, човек - общественик, какво бихте казали на нашите читатели?
- Първо, бих се обърнала към политическите и дипломатическите среди със съвет да прочетат тази книга, за да видят как в редица аспекти китайците отдавна са минали по пътя, по който сме тръгнали ние, и са си извадили поука защо такъв път трябва да се изостави. Бих посъветвала всяка политика да има в себе си обща концепция и идеология в услуга на народа и дълбокото разбиране на китайските власти, че мандатът им на управление се диктува от небесната воля, при която Небето е безименен бог, който може да замени твърде лесно онзи управник, който не притежава качествата да управлява.
Второ, бих се обърнала към всички онези, които твърдят, че децата на България нямат потенциал и са невъзпитани. Помнете - от учителите, родителите и цялото общество зависи какви цели им задаваме и колко сме готови да работим рамо до рамо с тях.

За своите 25 години учителстване в средното образование не съм имала никога проблем с дисциплината. Не защото не е имало опити на палави деца, но са виждали, че работя тройно на тях, стремя се да ги възпитам в поставянето и гоненето на високи цели. Непрестанно сме ги водили по мероприятия, организирали сме концерти, правили сме мюзикъли на китайски език - важното е всички да са включени в дейността и да виждат смисъла да се изявяват. Така учениците са работели заедно като часовников механизъм. Намирали са смисъл в труда и постоянното преоткриване на собствените си възможности. Стремели са се да се докажат пред себе си и да се похвалят пред нас, учителите, със своите нови знания и умения. Това бе изключително пътешествие, което ще ми липсва, доколкото вече съм университетски преподавател.
Вярвайте в децата на България. Работете с тях, отделяйте време и сили да им обяснявате смисъла на труда и нуждата от хоризонтален растеж - така че да са изключителни специалисти именно в областта, която са избрали, а не непременно да гонят празни постове и доход, който така или иначе ще дойде, когато станат истински професионалисти. Обичайте децата, пазете ги и им разширявайте кръгозора - те имат нужда от нас, възрастните, а не от това да абдикираме от отговорността за укрепване на тяхната личност и път.
За да завърша с китайската тема - съветвам ви задълбочено и с удоволствие да се потопите в целия процес на създаването на китайската цивилизация, защото чрез него ще намерите въпроси и отговори, които дори не сте предполагали, че съществуват. Ще откриете дори и най-съвременните тенденции, които предстоят да се случат и у нас в социален и политически аспект. Ще видите защо работят там и защо няма да проработят тук, където политиците не осъзнават задължението за грижа към народа. Цялата тази вкусна панорама на пъзела Китай ще ви даде един втори поглед и подход, наред с европоцентричната насоченост, един ресурс за по-щастлив, осмислен живот, в който решенията идват от азиатския и европейския начин на мислене, така че да се намери най-добрият път.