Снимка Дати Бендо, Европейска комисия
Седмицата на стратегическите грешки
Докато САЩ затъват в Иран, другият западен полюс - ЕС, затъва в прокси войната си срещу Русия
/ брой: 49
Една седмица - две стратегически грешки. Поне за толкова съобщи председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Първо, на Международна среща на върха по въпросите на ядрената енергия, провела се край Париж, председателката каза: “Смятам, че за Европа беше стратегическа грешка да обърне гръб на надежден и достъпен източник на електроенергия с ниски емисии." Тя имаше предвид ядрената енергетика.
Да напомним, че точно поради обсесията на най-различни фактори в ЕС, партии, групи и групировки България бе една от най-пострадалите страни. Бяхме накарани да закрием най-рентабилните малки реактори на АЕЦ “Козлозуй”, закрихме и първия проект за строителство на АЕЦ “Белене”, а после замразихме и втория, с тенденцията да закрием и него.
Сега, след признанието на Фон дер Лайен, въпросът, който мъчи мнозина в България - това предателство или глупост беше, получи краен отговор: и предателство, и глупост.
Една от причините за трагедията на българската ядрена програма за мирни цели бе най-вече това, че ставаше въпрос за руски реактори. И тук стигаме до втората формулирана от Фон дер Лайен стратегическа грешка. В реч пред Европейския парламент в Страсбург тя каза: "В настоящата криза някои твърдят, че трябва да се откажем от дългосрочната си стратегия и дори да се върнем към руските изкопаеми горива. Това би било стратегическа грешка. Би ни направило по-зависими, по-уязвими и по-слаби." Друго не сме и очаквали.
Да направим рекапитулация. ЕС в момента е по-слаб отпреди, защото водеше кампания срещу атомната енергетика по идеологически (зеленото движение) и геополитически причини (руският фактор). Признанието за грешка на Фон дер Лайен е признание за тази слабост. Но ЕС е по-слаб и отпреди не само заради атомната енергетика. "Зелената сделка" с екстремистките й и форсирани във времето изисквания се превърна в бреме за европейската икономика поради високите цени на енергията. Това е стратегическа грешка, която предстои да бъде призната, но едва ли от Урсула фон дер Лайен, защото следващото заявление трябва да бъде за нейната оставка.
Антируските санкции, другата обсесия на ЕС, заедно със "Зелената сделка", а сега и с надвисналата енергийна криза - поради агресията на САЩ и Израел срещу Иран, потапят Европа. Данните за промишленото производство в Германия - гръбнака на европейската индустрия, сочат спад в началото на годината, и то без да се отчете влиянието на конфликта в Персийския залив.
Торстен Шмид, ръководител на отдела за икономически прогнози в Института Лайбниц към университета Рейн-Вайнберг, предупреждава за висока инфлация, ако войната с Иран продължи повече от четири седмици. "Високите цени на петрола водят до покачване на потребителските цени. Ако войната продължи, инфлацията може временно да се повиши до 6% тази година", каза Шмит пред в. "Райнише Пост". "Тогава икономическият растеж ще спре и Германия ще се потопи в четвърта година на рецесия", допълни той.
Германия е станала заложник на външната конюнктура, която тя не може да управлява. Европа е станала същият заложник, и също няма влияние върху процесите, тя е просто наблюдател с желание да седи на два стола. Европа няма влияние дори върху преговорите за мир в Украйна, които пряко засягат бъдещето на континента, но много иска войната да продължи. Това е следствие от поредица стратегически грешки и в дъното на цялата тази история стои основната стратегическа грешка - конфронтацията с Русия, и тя, разбира се, не датира нито от 2022-ра, нито от 2014-а.
Европа затъва, защото сега се стреми към победа над Русия, без да е ясно как ще я постигне. Европа се надяваше чрез ръцете на Украйна, но с помощта на САЩ, да нанесе стратегическо поражение на Русия. Но Украйна не може по военен път да изпълни тази задача.
Русия устоява за момента икономически и политически, и повечето коментари са, че тя е сред основните изгодополучатели от новата война в света, а Европа е сред основните губещи.
САЩ се дистанцираха от конфликта в Украйна (за да затънат в друг) и започнаха сепаративни преговори с Русия, а европейските столици се преструват, че имат отношение към тази работа. Нямат. Те са игнорирани, по обиден начин.
За Европа остава ролята на куче-касичка за войната в Украйна. В началото на февруари полският външен министър Радослав Шикорски заяви в интервю за "Си Би Ес Нюз", че ЕС е похарчил приблизително 200 милиарда евро в подкрепа на Украйна по време на конфликта. Без да броим станалия проблемен заем от 90 млрд. евро, който разцепи Съюза.
Европа иска Украйна да воюва още година, година и половина. Без надежда за победа, без да се съгласява да даде територии, в замяна на примирие и може би мир, просто да воюва, за да можела същата тази Европа да се подготви за война с Русия. Съдбата на украинците очевидно не ги вълнува, голяма работа, колко от тях ще загинат през това време, нали умират и руснаци.
Но въпросът е после, когато сметнат, че са готови, какво ще се случи?
Защото, ако критиците на политиката на Кремъл спрямо Украйна казват, че войната е била стратегическа грешка за Русия, то каква грешка трябва да бъде за Европа войната с най-голямата ядрена сила в света?
