Светлина Стоянова: Винаги се старая да давам всичко от себе си!

Мецосопраното СВЕТЛИНА СТОЯНОВА е родена в София. Като дете 9 години пее в Детския хор при БНР, където е главна солистка и участва в турнета в Европа и Азия. През 2010 г. заминава за Шотландия, първоначално учи психология в Университета в Глазгоу, а след това постъпва в Кралската консерватория, където учи вокално майсторство при Клеър Шийрър. Дипломира се като магистър по класическо пеене и магистър по опера. Международният пробив на Стоянова е през 2016 г., когато печели трето място в конкурса "Le Grand Prix de l'Opera" в Букурещ. 
През 2017 г. заема първото място в конкурса "Neue Stimmen", което й осигурява ангажименти в известни европейски оперни театри. Като член на ансамбъла на Виенската опера през сезони 2018/2019 и 2019/2020 се представя брилянтно в ролята на Росина ("Севилският бръснар"), Лола ("Селска чест"), Церлина ("Дон Жуан") и Керубино ("Сватбата на Фигаро"). През 2021 г. Стоянова дебютира в Болшой театър в ролята на Розина, в Софийската опера като Анджелина и в "Ла Скала" като Керубино. Следва ролята на Розина в нова продукция на Лео Мускато. През 2022 г. изпълнява ролята на Руджеро ("Алчина") за първи път по време на фестивала "Глиндеборн", ролята на Ганимед ("Хубавата Галатея") заедно с Мюнхенския радиооркестър, под диригентската палка на Иван Репушич, ролята на Бепе ("L'amico Fritz") в Консертгебау в Амстердам и Маргарита ("Проклятието на Фауст") под съпровода на Филхармоника Арад и Филхармоника Банатул Тимишоара, с диригент Саша Гьотцел. През 2023 г. дебютира в ролята на Стефано ("Ромео и Жулиета") в операта в Цюрих. Скорошните й участия включват роли в "Ариадна от Наксос" в Театър Виелки във Варшава, Анджелина в Дойче опера на Рейн, Сесто ("Юлий Цезар") на фестивала "Глиндеборн" и Стефано в Театър ан дер Виен.
Като концертен солист Стоянова пее на престижни събития и фестивали. Концертният й репертоар включва известни произведения на Елгар, Вивалди, Бетовен, Малер и "Рюкерт Лидер", Моцарт, Росини, Дворжак. През 2025 г. изпълнява "Седемте ранни песни" на Берг с диригент Саша Гьотцел в Зала Киои в Токио.
Артистичният принос на Стоянова е признат с множество почести, включително с място в класацията на българския "Форбс" - "30 под 30" от 2019 г., наградата "Даниел Фрошауер", Сребърния медал на "Почтената компания на музикантите" и сертификат от българското Министерство на културата за ролята й в международното разпространение на българската култура.

- Светлина, започнахте годината с доста наситена програма: през февруари и март пяхте в "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер в "Ла Скала", в момента сте в Кралската опера в Лондон и се подготвяте за своето дебютно представяне с ролята на Керубино от "Сватбата на Фигаро".
- Факт! Работих и работя със страхотни екипи в мащабни продукции. Сега с нетърпение очаквам дебюта си в Кралската опера в Лондон в много интересна постановка.

- В продължение на две години бяхте солистка във Виенската Щатсопер, но предпочетохте да минете на свободна практика. Защото това Ви дава повече възможности за разнообразен репертоар и роли или свобода да планирате сама ангажиментите си?
- Да, два сезона бях част от ансамбъла солисти във Виенската Щатсопер и съм изключително благодарна за това. Придобих безценен опит в една извънредно динамична и напрегната среда, което беше от голяма полза за мен. Имах възможност да работя с невероятни професионалисти, запознах се и си партнирах на сцената с певци, които са ми служили за пример по време на обучението в консерваторията и бях виждала само в ютюб, успях да разширя познанията и кръгозора си с тяхна помощ. Избрах да работя на свободна практика, за да имам възможност за по-големи изяви на различни сцени по света, да мога да подбирам също така роли, в съответствие с характера си и степента на гласовата си готовност на дадения етап.

- Дебютът Ви във Виена е в ролята на 16-годишния паж Керубино в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт. Често споменавате в разговори, че това е една от любимите Ви роли. Какви роли Ви привличат - драматични или по-жизнерадостни?
- Всъщност дебютът ми във Виенската опера беше на шестия ден от началото на договора ми, в първата постановка за сезона "Ариадна на Наксос", с ролята на Дриада. Керубино изиграх малко след това. Определено тази роля ми допада много, енергията на самия персонаж. Като мецосопран често изпълнявам момчешки и мъжки роли, но не липсват и женски като много любимите ми Пепеляшка и Розина. Не бих казала, че имам предпочитания към драматични или към жизнерадостни роли, а по-скоро към тип репертоар. 

- Още съвсем млада сте стъпили на най-престижни сцени по света. Да Ви харесат и да Ви поканят в даден театър или постановка - какво самочувствие дава на артиста и каква отговорност?
- Определено това е високо признание за работата ми и голяма отговорност. Всяка сцена е различна, носи своите предизвикателства. Същото се отнася за различните постановки и съответно трябва добре да се прецени всеки детайл, за да се изгради ролята по най-добрия начин, така че да въздейства оптимално на публиката, която е много различна във всяка държава.

- Девет години сте пели в Детския радиохор - това с какви знания и какви качества Ви обогати? Бихте ли препоръчали на деца и младежи с певческа дарба да преминат през такава школа?
- Детският радиохор буквално е друг свят. Той е школа, която изгражда, възпитава и обучава един подрастващ човек както в личен, така и в професионален план. За да бъда честна, трябва да призная, че да си част от Детския радиохор е много трудна задача - той дава много, но и взема много, съответно не е за всеки. Аз обаче определено бих препоръчала преминаването през тази школа. И днес следвам подготовката, която съм придобила там, и тя действа безотказно - от това как да си подредя багажа за пътуване, какъв режим да спазя преди участие, през готовността на сцената да се случат непредвидени обстоятелства и да се справя успешно с тях до зрелостта на поведение на отговорни публични места и още много, много неща... 
 
 - Известно е, че в процеса на развитие на един млад певец и глас е добре да се прояви търпение и постепенно навлизане в различни по трудност роли, което е свързано и с правилното развитие на гласа, и с певческото дълголетие. Вие в чии съвети се вслушвате в това отношение?
- Да, това са задължителни условия. Повярвайте, много е трудно да не бързаш и да си повтаряш, че трябва да си достатъчно разумен и търпелив, особено когато знаеш, че можеш да изпълниш дадена роля, но все пак не си узрял достатъчно за нея, за да не застрашиш правилното развитие на гласа си. А когато си млад певец, лесно можеш да се подхлъзнеш. В главата ми все още звучи гласът на моята вокална педагожка в консерваторията Клеър Шийрър - "имай търпение, не бързай", а аз се ядосвах много. Но слушах и изпълнявах. Отказвала съм много примамливи роли на престижни места и ще продължавам да го правя, ако не съм убедена в готовността си за тях. Познавам тялото си, техниката си, следвам ги и се вслушвам в тях.

- Учили сте и психология - какво трябва да притежава един артист като характер, за да представи себе си по най-добрия начин, както и да не се пречупи, да не се откаже при първия неуспех или проява на неувереност?
- Реално обучението ми по психология продължи много кратко. Винаги съм обичала да пея и съм знаела, че съм човек - музика, но никога не съм смятала професионално да се насочвам в тази област. Винаги съм бягала от това. Заминах сама в непозната за мен страна да уча психология, но пеенето буквално ме намери и ме сграбчи. Аз търсех място, в което да пея като аматьор, но друго ми е било отредено от съдбата. Не съм кандидатствала в консерваторията, дори не знам какви са приемните изпити. Поканиха ме да уча там близо 2 месеца след началото на учебната година. Имах съвсем базисни теоретични знания, напълно недостатъчни за нивото на подобна институция. Беше ми много трудно, получих сериозна помощ от преподаватели и музиканти, работех много усърдно - беше ми гласувано доверие, дадох си сметка, че съм получила уникален шанс. Имам силен характер, упорит, трудолюбив човек съм и се опитвам да влагам достатъчно мисъл, за да се получават нещата оптимално добре. Имала съм спадове и колебания, разбира се, но аз не се предавам лесно. Падам, ставам и продължавам - така съм била възпитавана. Нужни са воля, вяра в себе си и във възможностите си. Винаги се старая да давам всичко от себе си!

- Колко е важна срещата с всеки различен певец, диригент, режисьор - "открадва" ли си човек по нещо от големите, опитни творци?
- Всяка среща е важна! Лично аз слушам внимателно насоките, които ми се дават, но не мога сляпо да ги следвам. Преценявам ги, анализирам ги добре и ако преценя, че мога да извлека нещо полезно и градивно, което да кореспондира с мен, пречупвам го през своите усещания, разбирания, гласови характеристики и създавам своята интерпретация.

- Представлява ли интерес, вълнува ли Ви работата в съвместни проекти с артисти от други музикални жанрове - миналата есен например пяхте с квинтет "Пилекадоне" и джаз трио?
- О, да! Определено! Преди се занимавах с готик метъл. Напълно отворена съм за колаборации. Няколко съвместни участия имам с квинтет "Пилекадоне" и великолепното джаз трио. Това лято отново ще имаме участие в рамките на фестивала "Варненско лято" (на 21 август - б.а.). Аз не мога да бъда концентрирана единствено и само върху класическата музика. Дори, за да съм достатъчно продуктивна в работата си, непрекъснато слушам и други жанрове. Забелязала съм, че това определено ми въздейства благоприятно и ми помага да се справям по-успешно в работата си.

- Как се чувствате като българка по световните сцени, където "българското оперно чудо" през годините е оставило ярка следа? А и днес много талантливи български артисти правят забележителна кариера в чужбина.
- Гордея се, че съм българка. Балканските гласове имат свое уникално звучене, което високо се цени и има много съществени предимства. Имаме завидна природна даденост, която много специалисти навън не крият и за тях е удоволствие да работят с нас. 

- По време на обучението си сте взимали участие в движението "Live Music Now", като сте изнасяли концерти в старчески домове, болници, пред социално уязвими деца и семейства... Смятате ли, че мисията на артиста и изобщо на популярните личности е да бъдат пример, което намира израз и в благотворителната дейност?
- Участието ми в "Live Music Now" ми даде безспорно много. Да пееш на такива места и да общуваш с хората там е нещо много специално. Провеждането на комуникации с тях като политика на организацията е особено предизвикателство, отговорност и изисква преминаването на предварителна подготовка и получаването на определени знания. Нужният индивидуален подход към различните групи хора изисква стабилна психика, защото понякога е трудно и коства повече усилия и енергия. Лично за мен най-тежък е бил контактът с деца с различни увреждания. Изпитвала съм най-силни емоции при тези срещи, но и най-малката тяхна усмивка, мимика, поглед са ме зареждали и са ми носили голямо удовлетворение. Да бъда полезна, да доставям радост и да зареждам хората с красиви емоции в еднообразното им ежедневие за мен винаги е било и е от първостепенно значение, моя мисия.

- Сцената за артиста е енергия, смисъл, магия, свещена територия. А какво е за него семейството, което всеотдайно го подкрепя в нелекия му творчески път?
- Семейството е опората, вдъхновението, убежището, зарядът, двигателят - всичко, за да си пълноценен, успешен и да даряваш на хората наслада от сцената.

- Какво още очаквате с най-голямо вълнение да се случи през тази година? Предстоят ли Ви срещи и с българската публика?
- Всяка среща с публиката е вълнение за мен. За моя радост тази година имам възможност за повече контакт с българската публика, което е много важно и съществено значимо за мен. Изключително благодарна и щастлива съм от това.