Отказвам да бъда Сайфър. Битката е да си върнем правото да мечтаем колективно

Гледали ли сте филма "Матрицата"? Там имаше един герой на име Сайфър. Човекът, който съзнателно избра да предаде и забрави истината и да се върне обратно в илюзията. Онази сцена в ресторанта, където той държи парче стек на вилицата си и казва „Знам, че този стек не съществува. Знам, че когато го сложа в устата си, Матрицата казва на мозъка ми, че е сочен и вкусен. Знаете ли какво осъзнах след 9 години? Невежеството е блаженство.“
Понякога си мисля, че ние, като цивилизация, направихме също избора на Сайфър. Продадохме истинската си свобода срещу дигитални симулации на щастие, институционализирахме се в затвора на пазарния фундаментализъм, а сега се чудим защо душите ни са празни, а обществата ни се разпадат по шевовете. Накараха ни да повярваме, че голямата цел на човешкото съществуване е индивидуализмът. Убедиха ни, че да си свободен означава да си сам в капсулата си, стига Матрицата да ти доставя приличен стандарт и илюзия за избор. Превърнахме въпроса „Как вярваме един на друг?“ в пазарен анализ „Колко струва да ти вярвам?“. 
И ето ни днес, всеки затворен в собствения си дигитален балон, обсадил държавата с егоистични, частни искания, дъвчейки своя фалшив стек под формата на лайкове, кредити и краткосрочен комфорт. Но това не е свобода. Това е доброволно робство под капака на една система, която няма нужда от нас като граждани, а само като консуматори. Ние сме икономически еманципирани, но ценностно фалирали.
Ние спряхме да инвестираме в Големия общ проект. Започнахме да разглеждаме социалната тъкан, солидарността и споделените ценности не като основа на общия ни дом, а като излишен лукс. Гледаме на пазара като на суверен, а на човека като на ресурс, който трябва да бъде изцеден и подменян. А човек, лишен от усещането, че е част от нещо по-голямо от самия него, спира да бъде гражданин. Той става хищник в матрицата на вечната конкуренция. Или просто изгаря като дефектна батерия в нея.
Време е за радикално изтрезняване. Години наред градихме свят, в който цинизмът стана разменна монета, а надменността - интелектуална мода. Очерняхме всяка идея за общност, лепихме етикети на солидарността, превърнахме понятието „общо благо“ в анахронизъм. Наказахме умовете, които искаха да съграждат, и наградихме спекулантите, които умеят само да разрушават и консумират. Днес берем плодовете на това ценностно поражение. Разпадът на ценностна Европа, залезът на мащабните политически каузи, апатията, която яде демокрацията отвътре, всичко това са симптоми на една и съща диагноза - атрофия на вярата в общото ни бъдеще.
Аз отказвам да бъда Сайфър. Отказвам да гледам как цивилизацията ни доброволно влиза обратно в капсулите, просто защото е забравила какво е усещането да се бориш извън тях. Ръстът на доходите е само материалното изражение на проблема, първата и най-лесна стъпка. Истинската битка е за отношението ни към света. Битката е да си върнем правото да мечтаем колективно. Да изградим наново институциите, които не просто управляват процеси, а носят смисъл. Защото ако продължим по стария път, накрая всички ще се събудим в свят, в който всичко изглежда перфектно кодирано, но нищо не е истинско. Самотни, уплашени от истината и неспособни да оцелеем.
Аз не съм Сайфър.
А ти? 

Фейсбук