КНСБ излиза на протест срещу проектобюждета
Синдикатите от двете конфедерации – КНСБ и КТ "Подкрепа", излизат на протест днес от 14 ч. пред сградата на Министерския съвет. Те се обявяват срещу предлаганите промени в проектобюджета за настоящата година, които според тях ще доведат до намаляване на разходите за персонал и до прехвърляне на плащането на осигурителните вноски върху държавните служители, съобщиха от двата синдиката.
За същия час е насрочено и заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъдат обсъдени проектът на държавния бюджет за 2026 г., както и бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Синдикатите настояват за отмяна на Закона за държавния служител и свързаните с него подзаконови нормативни актове, така че всички работещи в администрацията да имат равни права и задължения. Те настояват още за отмяна на заложеното съкращаване на бюджетните средства за възнаграждения и замразяването на доходите, за недопускане на съкращения в административните структури без предварителен анализ на състоянието на всяка отделна институция, както и за осигуряване на допълнителен човешки ресурс за най-натоварените администрации.
Министерството на финансите публикува миналата седмица проекта на държавния бюджет за 2026 г., който предвижда дефицит в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Сред мерките за фискална консолидация е замразяване на разходите за персонал, като не се предвижда увеличение на възнагражденията, обвързани с ръста на средната или минималната работна заплата, както и с колективните трудови договори. Очаква се от това бюджетът да спести над 560 млн. евро. Предвижда се още преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, като новият модел трябва да влезе в сила през 2027 г. Дотогава минималната заплата ще остане на нивото от 2026 г. – 620,20 евро. Проектът предвижда и поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт. От 1 август тази година осигурителната тежест ще бъде разпределена в съотношение 80:20 между осигурителя и осигуреното лице, а от 2027 г. – 60:40.
От КРИБ излязоха с официална позиция, в която заявиха, че е имало сериозни колебания дали да подкрепят Бюджет 2026, тъй като голяма част от разходите вече са извършени, а ключовите реформи са отложени за 2027 г. Въпреки това работодателската организация вижда положителен сигнал в намерението всички да плащат осигуровки и поставя няколко условия за своята подкрепа.
Сред основните предложения са: да не се увеличават заплатите на високоплатените служители в бюджетната сфера, а ръстът да бъде насочен към по-ниско платените; министерствата да намаляват административната тежест чрез премахване на разрешителни режими; да започнат концесии или приватизация на губещи държавни предприятия; да се премахнат автоматичните механизми за увеличение на разходите в публичния сектор; управленската програма на кабинета да бъде изготвена по-бързо и да залегне в средносрочната бюджетна рамка; да бъде разработен план за постепенно намаляване на заетите в държавната администрация до 2028 г.
От КРИБ предупреждават, че високият бюджетен дефицит при пълна заетост ще поддържа инфлацията висока. Според организацията устойчиво овладяване на инфлацията е възможно само чрез бюджетен излишък, като целта е такъв да бъде постигнат най-късно през 2028 г. Организацията изразява надежда предложенията й да бъдат приети.
Междувременно тази сутрин служители на дипломатическата служба към Министерството на външните работи протестираха с искане за по-достойно заплащане и по-добри условия на труд. Те посочват, че възнагражденията им са средно с 20–30% по-ниски от тези в останалите министерства. Основните им искания са увеличение и изравняване на заплатите с останалата държавна администрация, актуализиране на командировъчните средства за задграничен мандат, които по закон трябва да се преразглеждат на всеки две години, както и осигуряване на адекватни здравни застраховки за служителите в чужбина.
По думите на протестиращите има постоянен диалог с ръководството на МВнР и парламентарната комисия по външна политика, но въпреки заявеното разбиране липсват конкретни действия. Ако исканията им не бъдат удовлетворени в хода на бюджетната процедура, те са готови да предприемат и стачни действия.
