Искам моят Бай Ганьо да е различен от останалите

МАРИЯН СТЕФАНОВ e завършил специалност "Актьорство за куклен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2009 г. в класа на проф. Боньо Лунгов. От 2010 г. е част от трупата на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, където участва в спектаклите "Двубой" от Иван Вазов, "Укротяване на опърничавата" и "Хамлет" от Уилям Шекспир, "Женитба" от Гогол, "Кокошка" от Николай Коляда, "Страшният съд" от Йодьон фон Хорват, "Великолепната четворка" от Ясмина Реза, "Антигона" от Жан Ануи, "Елате ни вижте" от Кирил Топалов, "Гардеробът" от Станислав Стратиев и др. Работил е с режисьорите Александър Морфов, Лилия Абаджиева, Ованес Торосян, Бойко Илиев, Владлен Александров. Стефанов е гост-актьор и в класики на сцената на Драматичния театър "Борис Луканов" в Ловеч - в "Службогонци" от Иван Вазов и "Българи от старо време" от Любен Каравелов. Участва в българския сериал "Мамник", базиран на едноименния роман на писателя Васил Попов. Актьорът е номиниран за "Аскеер 2026" за ролята си в "Бай Ганьо". Зрителите могат да гледат представления на "Бай Ганьо" на 29 май и 15 юни в ДКТ "Иван Радоев" - Плевен, 3 юни в Севлиево - ДК "Мара Белчева", 18 юни в Левски, 27 юни на Откритата сцена "Сълза и смях" в София.

- Господин Стефанов, номиниран сте за "Аскеер 2026" в категорията "Водеща мъжка роля" за превъплъщението си в образа на Бай Ганьо в едноименния спектакъл на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен. Очаквахте ли тази номинация? Какво означава тя за Вас?
- Разбира се, че не съм имал такива очаквания, въпреки че още след премиерата доста зрители, познати и непознати ми пишеха, че това мое превъплъщение няма да остане незабелязано. Не обръщах особено внимание на техните размисли, казвах си: в еуфория са, адреналин след спектакъл, но явно са имали право. Не мога да се видя отстрани, въпреки че си мисля, че имам трезва преценка за възможностите си. Номинацията сама по себе си е оценка на моята работа. Вложих много труд, бях концентриран през целия репетиционен процес. Радва ме това, че "Аскеер" акцентират върху спектакли, в които театърът е действен, героите са крайни, сцените - изконсумирани докрай. Това е театърът, който ме вълнува и искам да продължа да правя.

- Героят Бай Ганьо на Алеко Константинов е един от знаковите образи на българската литература. Как подхождате към роля, която всеки българин смята, че познава до болка, без да се изпадне в карикатура?
- Знаков - меко казано. Най-знаковият герой в българската литература (за добро или за лошо). Като разбрах, че ще правим тази пиеса, си казах: "Ех, че хубавооооо..." Като чух, че аз ще съм самият Ганьо Балкански, замръзнах. Ами сега?!
Започнаха притесненията, безсънни нощи, вътрешни бунтове. Дали ще мога да се справя? Искам моят Бай Ганьо да е различен от останалите, не искам да правя вече правено. Подходих плахо. Искаше ми се да е "шарен", многопластов, краен, креативен, уникален сам по себе си. Тук може би е мястото да благодаря на режисьора Валентин Танев, който работеше изцяло в тази посока. Заедно раждахме сцените, конфликтите, оставяше ни да импровизираме, след това махаше 90% и всичко си идваше на място. Работата с него е благодат. Чрез него успях да се докосна до величия като Коко Азарян, Тодор Колев, Слави Шкаров, Елена Цикова, имена, от които той е попивал театър. С пълни шепи ни предаде това на нас.

- В пиесата се засяга злободневната тема за изборите и властта. Кои черти на българския политически модел, които Алеко Константинов е описал преди повече от век, се оказват най-неунищожими в прочита на Валентин Танев, автор на драматизацията и режисьор на спектакъла?
- Като основна черта бих заложил на прагматичността на българина. Балкански е далновиден, мисълта му тече пред другите - ход, два-три понякога. Има таланта да опознава човека при първа среща. Приспособим. Разбира се, мераците му за власт и до ден днешен нямат изтръгване. Семката ни е такава! В комедийната част от спектакъла ми се иска да го докарам дотам публиката да се възхити не на чувството за хумор на Мариян Стефанов, а да влезе в положението на самия герой, как ги ражда ситуация след ситуация, все по-абсурдни.

- Постановката се радва на огромен интерес от страна на публиката. Как се приема от хората в различните градове?
- За наша радост, наистина спектакълът не спира да пътува - над 20 спектакъла за няколко месеца. Предстоят ни много турнета занапред. У дома - над 10 представления. Салоните са пълни и ни е спокойно някак. Радва ме това, че публиката идва след представления развълнувана. Споделя, че са били предубедени, очаквали са да видят вече познатото, но виждат съвременен прочит и остават много приятно изненадани.

- Работите в Плевенския театър от години. Какво Ви дава провинциалната сцена, което софийските театри може би пропускат?
- Аз лично не деля театрите на столични/извънстолични. Театър може да се прави навсякъде. Знам нещо от голямата Лили Абаджиева и то е, че не е важно къде правиш театър, а с кого. Когато има съмишленици в изкуството, не ми пречи къде ще е!

- Често се връщате на сцената в родния си град Ловеч. Сантимент ли е това или дълг към публиката, сред която сте израснали?
- Ловеч е родният ми град и с топли чувства приемам предложения, когато ме поканят да вляза в представление. Познавам екипа на театъра и съм в прекрасни отношения с всички. Има един феномен - в спектаклите, в които участвам в Ловеч, от актьорския състав само аз съм кореняк. Приятни чувства изпитвам на ловешка сцена. Топло е!

- Сериалът "Мамник" Ви носи популярност и е определян като един от най-успешните Ви роли. Трудно ли се изгражда реалистичен образ в свят, пълен с митични същества?
- В началото имах страхове, съмнения в себе си. В процеса на работа пъзелът постепенно се нареждаше. В театъра не съм се превъплъщавал в подобен герой и тук беше откровена провокация за мен. Виктор Божинов ми даде посоката, напътствията, задачите и половината от работата беше свършена. Оставаше ми само да вървя по задачите, които ми даваше. Няма как да сбъркаш.

- Очаквахте ли, че историята на Васил Попов ще се превърне в телевизионен хит? Промени ли се по някакъв начин животът Ви след излъчването му?
- Още по време на снимките имах странно усещане - начинът, по който се заснемат сцените, местата, на които се снима - че това ще събуди интереса на зрителя. Тази мистика, смърт след смърт, въпроси, въпроси, а няма отговори.

- Има ли роля, която все още Ви "бяга" или за която усещате, че наближава точният момент да я изиграете?
- Не мечтая за определени роли, а за адекватни режисьори. Работи ми се с големите. Когато работиш с тях, разбираш истинския смисъл в професията. С посредствените е голяма мъка. Тежък репетиционен процес, опитваш се да се спасиш сам, иначе потъваш с тях. Ако ме питате с кои режисьори ми се работи, това са Теди Москов, Александър Морфов, Лили Абаджиева, Стоян Радев.

- Завършили сте куклен театър при проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ. Какво от кукленото изкуство пренасяте в драматичните си роли и в работата си пред камера?
- Кукленият театър и професор Лунгов са ми дали много здрави основи, на които да стъпя. Такава свобода дава кукленото мислене, така развива въображението, че дори самият актьор понякога сам на себе си не вярва докъде е стигнал по пътя да търси разковничето в дадена сцена. 
Не намирам особена разлика в актьорската игра - дали е в кукления театър, в драматичния или в киното. Разликата е само в яркостта. В театъра, ако е на 10, защото все пак там е общ план, в киното намаляваме с дистанционното на 2 за близкия план. Това е тънката разлика. Лично мнение.

- Защо избирате все пак драматичното изкуство пред кукленото?
- Аз не съм избирал, то ме избра. Тъй като моят театър е драматично-куклен, актьорите трябва да могат всичко. Чисто драматичните актьори леко омаловажават кукления отдел в театъра, за съжаление. Не знаят какво губят.

- Какво бихте казали на новия министър на културата? Има ли нужда от промени в сферата на сценичните изкуства, например?  
- Бих му казал едно: да гледа гилдията като собствено дете, а не като доведено. Да милее за културата, да го боли, да се терзае, да търси контакта с Министерството на финансите. Такъв досега не сме имали, но защо пък да не си го пожелаем.
Реформи трябва да има, но да са адекватни и в полза на културата. Защото досега всяка реформа имаше пробойна. Директорите на театрите бързо намираха вратичките към лесното забогатяване (спасяване) на театрите. Виждахме ги като едни Бай Ганьовци как източваха Министерството на културата. Защо? Защото законът го позволява. Дълга и "болна" тема!