Полша дръпна завесата на един кървав театър в отношенията с Украйна

Веселин Стаменов

Полша дръпна завесата на един кървав театър, в който до вчера всички се преструваха, че статистите нямат памет. Президентът Навроцки си прибра „Белия орел“ от Зеленски. И това не е просто административен жест – това е тежък символен развод.
За тези, които се питат какво толкова е станало: „Орденът на Белия орел“ не е просто лъскава значка. Това е най-старото и най-високо отличие на Полша, учредено още през 1705 г. от крал Август II Силния. Това е символ, който е оцелял през разделенията на Полша, през руската окупация и нацисткия ботуш. Да го носиш означава, че си признат за пазител на полската чест и сигурност. И изведнъж – парадокс. Носителят на този символ на полското държавно достойнство преименува военна част на името на УПА.
За тези, които са внимавали в час по либерално възпитание, но са пропуснали историята: УПА – Украинската въстаническа армия – е военното крило на организацията на Степан Бандера. През 40-те години те решават, че „чистата“ Украйна изисква „чистене“ на всичко чуждо. Резултатът е Волинското клане – едно от най-черните петна в европейската история, където между 60 000 и 100 000 поляци са избити по начин, който би накарал и средновековните инквизитори да настръхнат. Полският Сейм официално призна това за геноцид през 2016 г. И сега Зеленски очаква поляците да аплодират „традициите“ на УПА? Това е като да каниш евреин на вечеря и да сложиш на масата портрет на чичото от Аржентина, който е отговарял за разписанието на влаковете към Аушвиц.
А в Брюксел? Там вече загряват машините за мъгла. Неолибералната инквизиция в момента превръща истината в пластилин, за да я натика в калъпа на „общите ценности“. Гледайте как ще започнат да ни убеждават, че това е просто „въпрос на интерпретация“ или „когнитивна реинтерпретация на миналото“. Те ще използват термини като „исторически плурализъм“ или „символна реконтекстуализация“. Ще се опитат да ни внушат, че клането във Волиния е „трагично несъвършенство в процеса на национално самоопределение“.
Ще чуете за „деескалация на паметта“ и „кохезия на бъдещето“ – кухи термини, измислени от хора, които вярват, че миналото е просто файл, който можеш да преформатираш. За брюкселския чиновник историята е софтуер, който можеш да преинсталираш, ако текущата версия пречи на бюджета. Но докато в чистите кабинети жонглират с тези евфемизми, в Полша земята още тежи.
Защото за либерала истината е въпрос на консенсус и политическа целесъобразност, а за нормалния човек – въпрос на кръв, родова памет и чест. Путин сигурно се смее, но не защото е някакъв гений, а защото Брюксел е станал толкова предвидим в опитите си да замаже реалността с розово мастило, че вече дори децата не му вярват. Когато заменяш етиката с етикет, накрая оставаш само с празната хартия. А историята винаги идва с фактурата, която никой в Брюксел няма смелостта да плати.

Фейсбук