23 Юни 2026вторник19:35 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Лъжеш Брюксел с 3% дефицит, но сметката винаги пристига на сутринта

автор:Любослав Костов

visibility 1504

Отново се завъртя дежурната плоча как държавата щяла да фалира, дефицитът растял, а виновни, разбира се, били повишените заплати и социални разходи. Но защо дефицитът към май 2026 г. е 2% от БВП? Той наистина е толкова. Точно 2,52 млрд. евро (или 2,01% от прогнозния БВП). По същото време миналата година беше 1,15% от БВП. Означава ли това, че приходните агенции не събират пари или че се харчи безогледно? Категорично НЕ.
Данъчните приходи растат с двуцифрен темп. Към края на май 2026 г. данъчните приходи са с 1,43 млрд. евро повече на годишна база. Това е повишение от 11,1%. Събираемостта е по-висока спрямо миналата година, което означава само едно - НАП и Митници работят на пълни обороти. Пари влизат. Тогава къде е проблемът? Проблемът е в т.нар. неданъчни и корпоративни баланси, където лъсват счетоводните фокуси от миналото, с които изкуствено се гонеше дефицит от 3% в края на предходната година. И те са точно три (може и да са повече, но аз открих три).

1. Големият негативен ефект в хазната за настоящата година, оценяван на 560 млн. евро, идва от по-ниските постъпления от дивидент от държавните предприятия. Защо са по-ниски ли? Защото миналата година този дивидент беше изтеглен и внесен авансово като междинен, за да се „закърпи“ сметката на предходния бюджет. Сега просто плащаме цената за това.

2. Извънредният авансов данък от банките. Помните ли как миналото лято държавата „намери“ пари, за да свие дефицита? Търговските банки внесоха авансово 512,8 млн. лв. (262,2 млн. евро) данък върху печалбата си, който по закон беше дължим през настоящата 2026 г. Разбира се, мен ако питате, банките трябва да плащат много повече заради това, че паразитират със своите такси върху обществото, но този половин милиард лева бяха изядени авансово тогава. Резултатът? Изкуствена празнина в приходната част за 2026 г.

3. Промененият срок за вноската на БНБ. Третата причина е чисто административна. Срокът за превод на вноската от превишението на приходите на БНБ беше променен за 30 юни (от правителството на Гюров). По разчети се очакваха още 255,6 млн. евро (500 млн. лв.). Тези пари физически вече влязоха в хазната в началото на юни, но математически ще се отразят едва в следващия отчет, оставяйки временна „дупка“ в баланса за май.

Каква е реалната картина? Ако съберем ефекта от тези три маневри, ще видим, че от тазгодишния бюджет са „откраднати“ или отложени приходи в размер на 1,08 млрд. евро. Ако през 2025 г. не бяхме взели авансово дивидента от държавните фирми и данъка от банките, и ако доходността от БНБ беше отчетена в срок, фактическият дефицит към края на май 2026 г. щеше да бъде 1,44 млрд. евро или точно 1,15% от БВП. Абсолютно същият, какъвто беше миналата година по това време. И тук дори не отварям дума за капиталовата програма и наличието на фактурирани, но неплатени разходи от минали години. 
С две думи, сегашният дефицит не е резултат от „сватбарско харчене“ за доходи. Той е директно следствие от прехвърляне на неплатени разходи от минали години и насилствено изтегляне на бъдещи приходи напред във времето. Когато правиш „творческо счетоводство“ в края на годината, за да излъжеш Брюксел с 3% дефицит, сметката винаги пристига на следващата сутрин.

Фейсбук

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ