Иран и САЩ постигнаха мирно споразумение, Ормуз ще се отвори след 19 юни

Иран и САЩ са се договорили за временно мирно споразумение, което ще бъде подписано официално на 19 юни в Швейцария. Посредници са били Пакистан, Катар, Египет, Саудитска Арабия и Турция. След първоначално обявяване на рамката от американския президент Доналд Тръмп и пакистанския премиер Шехбаз Шариф, иранското МВнР също официално потвърди постигнатия текст на меморандума за разбирателство от 14 точки.
От 15 юни влиза в сила „незабавно и трайно прекратяване на военните действия на всички фронтове“, включително в Ливан. Документът служи като междинна рамка, която отваря 60-дневен прозорец за технически преговори до сключването на окончателен договор.
Иран се ангажира незабавно да отвори стратегическия Ормузки проток за свободно преминаване на всички търговски съдове и да отмени навигационните такси. В рамките на 30 дни Техеран трябва да премахне поставените в него мини.
САЩ прекратяват военноморската си блокада върху иранските пристанища веднага след подписването и поемат ангажимент да изтеглят военните си сили, разположени в непосредствена близост около Иран. Вашингтон се съгласява да размрази и освободи 25 милиарда долара ирански активи чрез директни преводи, финансови кредитни линии и регионално сътрудничество. Съединените щати ще предоставят временни изключения от санкциите върху иранския петрол, позволявайки на страната отново да изнася суровина и да получава законни приходи. Белият дом няма да налага никакви нови ограничения до финализирането на окончателния договор.
Пълната отмяна на санкциите на САЩ и ООН ще се случи по график след подписване на крайното споразумение. Техеран изрично потвърждава, че няма да произвежда, купува или придобива ядрени оръжия.
Въпреки постигнатия дипломатически пробив, експерти и политици изразяват умерена предпазливост. Израел изразява дълбоко недоволство от параметрите на сделката, тъй като меморандумът не адресира дългосрочното разоръжаване на групировки като "Хизбула" и "Хамас". Кабинетът на Бенямин Нетаняху обяви, че споразумението е сключено на базата на американските интереси. Израел няма да се чувства обвързан от него и си запазва правото на независими военни действия срещу иранската ядрена програма и регионалните проксита като "Хизбула". В Тел Авив новината беше посрещната с тревога. Якоб Нагел, бивш съветник по националната сигурност на Нетаняху, нарече черновата на договора „огромна грешка“.
В рамките на САЩ ястребите от Републиканската партия и сенатори (като Линдзи Греъм) вече поискаха споразумението задължително да мине през преглед и гласуване в Конгреса. Демократите подлагат споразумението на остри критики поради опасения от твърде големи отстъпки към Техеран.
Ситуацията в Иран е напрегната. Докато в Техеран привърженици на върховния лидер излязоха да празнуват, в различни части на страната имаше протести, организирани от хардлайнери и радикални фигури, които твърдят, че преминаването на урана под американски контрол е национално предателство.
Международни организации и световни лидери, сред които Европейската централна банка, ЕС, ООН, Киър Стармър, Педро Санчес, Джорджа Мелони, Еманюел Макрон, Ердоган и др., приветстваха постигнатото споразумение. Китай определи случилото се като "триумф на дипломацията".
Русия запази по-дистанцирана, но активна позиция, тъй като по време на конфликта осъждаше американските удари, но категорично отказа да се ангажира военно в подкрепа на Иран. Руският външен министър Сергей Лавров проведе спешен разговор с иранския си колега Абас Арагчи.
Москва официално призова за „стриктно запазване на примирието“ и продължаване на дипломатическите усилия. Руската страна изрази задоволство, че конфликтът не е ескалирал до пълномащабна регионална война, но руските държавни медии коментират споразумението с известна доза предпазливост, изтъквайки вътрешните протести в Иран срещу отстъпките, които Техеран е направил на Доналд Тръмп.
Финансовият свят реагира мигновено на новината. Цените на петрола на международните борси отбелязаха значителен спад, достигайки най-ниското си ниво от два месеца насам, след като рискът от блокиране на световните енергийни доставки отпадна.
На пазарите се отчете спад от около 4% в рамките на броени часове след официалното потвърждение на сделката. На борсите в Азия и САЩ сорт Брент поевтиня с 3,8% до 4% (спад с около 3,50 долара) и се търгува на нива около 83,82-84,02 долара за барел. Това са най-ниските му стойности от над три месеца насам. Американският лек суров петрол (WTI) отбеляза още по-голям спад от 4,1% до 4,6% (спад с близо 4 долара), спускайки се до нива около 80,95-81,40 долара за барел.
Новината за мирното споразумение предизвика силен скок на фондовите борси в Азия в понеделник. Японският индекс Nikkei 225 скочи с 4,7%, а южнокорейският Kospi отбеляза ръст от над 5,2%. Азиатският регион беше сред най-тежко засегнатите от военния конфликт, тъй като е изключително зависим от вноса на петрол и газ именно от Близкия изток.

Министерството на външните работи на България приветства дипломатическия пробив и временното 60-дневно примирие. Българската дипломация подчерта важната роля на споразумението за стабилността на Черноморския регион и Югоизточна Европа. Българските икономически анализатори веднага отбелязаха, че рязкото поевтиняване на петрола сорт Брент с около 4% ще окаже силно позитивно влияние върху българския пазар, като се очаква да спре инфлационният натиск и ръста на цените по бензиностанциите у нас.