Пиар оливане

Преди десетина дни служебният премиер Андрей Гюров се изпъчи помпозно пред медиите и обяви: "Мерките са насочени директно към българските граждани. Ще постъпят по техните сметки, без да има нужда да подават заявления, да получават ваучери и да се използват такива неща за предизборни кампании". Става дума за помощта от 20 евро, които да компенсират скока на цената на горивото. Как да не се възхитиш - правителството е обмислило механизъм, който наистина помага и не е свързан с абсурдни административни правила, които правят помощта практически неработеща...
После обаче грубата реалност се стовари като паве върху черепа на хората. Преди два дни Гюров направи завой на 180 градуса - вече се оказа, че гражданите, които досега не са работили с Агенцията за социално подпомагане, все пак трябва да подават декларации. А всеки знае, че това е път към пълното детониране на помощта, защото само който не се е сблъсквал с величествената българска бюрокрация, само той може да има илюзии за това как точно ще се дава тази помощ и през какви танталови мъки ще трябва да се мине за нейното получаване. Мярката е не просто половинчата, тя е направена умишлено мъчна и само след още десетина дни телевизиите ще са пълни с репортажи за хора, които не са получили нищо. Гарантирано от служебното правителство.
Когато стана ясно, че геополитическото торнадо на войната няма да ни подмине и че ще се стовари и върху нас, Гюров, опиянен от пиар възможността, снима кратко видео пред хартиено табло, на което като на деца от детската градина обясняваше как кабинетът ще предприеме всички мерки, така че никой да не усети скока и компенсациите да са налични веднага.
Видеото беше въртяно във всички новини, орда от десни инфлуенсъри сладострастно слюнчеше, че най-накрая си имаме готин премиер с ръка на пулса на хората, а днес вече сме в мъчната и трудноподвижна реалност, където нищо не е такова, каквото изглежда.
Сега десетки хора ще останат без реална помощ, а тези, които ще опитат да я получат, ще бъдат разпънати на кръст от проверки, следвани от нови проверки, за да може администрацията всъщност нищо да не им даде. Това е разликата между обещанията и реалността, между тик-ток политиката и баналното ежедневие. 
Истината е, че държавата е страшно ефективна, когато трябва да дава помощ на едрия бизнес, и този модел бе тестван многократно от ковид-пандемията насам. Но когато ситуацията опре обикновените хора да получат истински гръб, тогава всичко става мудно, бюрократично и нелепо. Те винаги плащат солената цена на това, че пиарът е превзел политиката. А той държи на красивите фрази, които никога не се осъществяват в реалността.