В очакване на края

Държавният глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Чарлз III, който преди време шокира света с "кървавия" си официален, параден портрет, призова в края на миналия месец за "непоколебима решителност" (като тази от 11 септември 2001 г.) за защита на Украйна и нейния народ, "за да се осигури един наистина справедлив и траен мир". 
Тази реч на Чарлз III бе произнесена пред Конгреса на САЩ, който я аплодира със ставане на крака. Тук трябва да се припомни, че прословутият чл. 5 от Устава на НАТО беше активиран за първи път именно след атентатите в Ню Йорк и Вашигтон. Намекът на Чарлз III е повече от прозрачен. А когато става дума за конфронтация на ядрени държави с ядрена държава, кървавите багри в портрета на английския крал добиват наистина зловещо послание.
Великобритания е една от страните с най-силна подкрепа за режима на президента Володомир Зеленски, а англичанинът и бивш премиер Борис Джонсън изигра ключова роля войната да не спре още през април 2022 г. 
Забележката, че Лондон подкрепя Украйна и украинския народ, а не конкретно управление в Киев, би била справедлива едва след като изясним напълно дали британците биха продължили с такава подкрепа, ако Украйна престане да бъде анти-Русия. А тя се превърна в това далеч преди войната от февруари 2022 г.
Известният украински политолог, сега в изгнание, Константин Бондаренко непрекъснато твърди в медийните си изяви, че Великобритания разглежда настоящия конфликт 

като инструмент за сдържане на Русия 

поради което Лондон иска войната да продължи, а не да бъде бързо прекратена. Къде тук е интересът на самата Украйна и украинците, след като официално бе признато, че е невъзможно да бъдат възстановени границите от 1991 г., е трудно да се каже.
Така или иначе, Лондон е много последователен в подкрепата си за президента Володимир Зеленски, описан наскоро от бившето му пресаташе Юлия Мендел в интервю за американския журналист Тъкър Карлсън като "емоционално неконтролируем", човек с "психични проблеми", употребяващ наркотици, но най-важното - като държавен ръководител, който не иска да прекрати войната, въпреки наличните руско-американски договорки, защото печели от нея политически и материални дивиденти.
И тук стремежът на Зеленски съвпада със стремежите на редица европейски държави войната да бъде удължена още година и половина - две, докато Европа се подготвела... за война с Русия. Която, ако, не дай Боже, се случи... ще се води основно на територията на Украйна. 
След разпадането на СССР Украйна достигна през 1993 г. пикова численост на населението си от 52 милиона души, а Русия - 148 милиона. Тежката демографска криза в страните от бившия СССР и Източна Европа обаче им се отрази различно. Към началото на конфликта между тях (2014 г.) Украйна имаше 45 милиона, а Русия - близо 144 милиона души население. 
Към началото на "истинската" война числата бяха следните: Украйна - 41 млн. души, а Русия - почти 147 млн. Тук трябва да се отбележи, че от тези 41 милиона правителството в Киев можеше за използва ресурсите на 37,6 милиона. Това беше официална оценка. Останалите живееха в сепаратистките райони на Луганска и Донецка област. Украинската статистика изключи Крим от разчетите още през 2015 г. 
След началото на войната и двете страни ограничиха 

публичните демографски данни 

Украйна направи това повече от Русия.
Към началото на 2025 г. (това е последната достъпна официална информация) населението на Русия е 146 милиона. В това число влиза населението на Крим и Севастопол, но не и на териториите на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, които се намират под руски контрол и са обявени за анексирани. Няма официални данни за броя на това население. Оценките варират между 3 и 4,5 милиона души. Затова, когато президентът Владимир Путин каза през май 2025 г., че населението на Русия е около 150 милиона, не е излъгал. 
Ситуацията в Украйна е драматична. Преди дни, по време на тв участие, министърът на социалната политика Денис Улютин каза, че под контрола на киевските власти в момента са останали между 22 и 25 милиона души. Останалите (до предвоенните 37 милиона) се намират в емиграция на Запад (над 4 милиона само в ЕС) или в Русия, или в анексираните от нея части от Украйна. 
Това е катастрофа. Още повече, че в емиграция е активната част от населението. В Русия има демографска криза, но такава катастрофа няма. Тя е на плюс от конфликта. И с население, и с територии, и с ресурсите в тях. Това, че не може да изпълни пета година първоначалните си цели, е друг разговор. 
Украинският депутат Олександър Дубински, или поне лицата, които от негово име поддържат страницата му във Фейсбук (Дубински е в затвора по обвинение в държавна измяна), твърди, че в страната са останали не повече от 1,5 милиона мъже, годни за военна служба, което ще стигне на режима за още една година война при запазване на съществуващото положение на фронта. И после? Пак ще се върнем на същото, но ще са загинали още колко? - 50 000, 100 000... Някой вълнува ли го?
Спонсорите на Украйна със сигурност 

не се вълнуват, те очакват резултат

От няколко месеца в западните медии брюкселските политически среди и родната клиентела върви (поредната) кампания в стил "Свидетелстват Свидетелите на гибелта на Русия". Размахват се обичайните икономически данни, Путин вече не е болен от рак, но Сергей Шойгу му готви преврат, страната е на ръба на революцията (пак), на фронта има стагнация, нищо, че Русия е завзела от началото на годината 1400 кв. км украинска територия при темпове като миналогодишните, и ключовото свидетелство - нямаше бойна техника на Парада на победата. Край. Fin. Конец, както пишеше едно време в края на филмите. 
Когнитивната война е силна страна на западните държави, няма спор, но само до момента, в който с нея не се захванат идиоти. 
У нас в края на м.г. заместник-директорката на Европейския съвет за външна политика (това е НПО) Весела Чернева обяви пред журналиста Веселин Дремджиев, че "икономиката на Русия има още между 6 и 12 месеца, преди да се срине под тежестта на войната". Шест месеца минаха. Стоим, чакаме. 
Докато чакаме, правителството на Киър Стармър във Великобритания се разпада, другият "герой" на европейския антируски дискурс - немският канцлер Фридрих Мерц, има всички шансове да стане най-нехаресвания политик в следвоенната история на континента - 85% неодобрение за година във властта, за това се искат умения. Френският президент Еманюел Макрон е по-обичан от Мерц - "само" 75% не го одобряват. Най-накрая се разбра и защо жена му го бие. Заради друга жена. Тези тримата 

водят Европа срещу Русия 

другите им пригласят. 
Положението в САЩ е достойно за анекдот. Пишат се жалейки за трансатлантическото единство. Камала Харис обяви, че Путин е спечелил войната в Иран. Без да участва в нея, между другото. 
Чарлз III говореше пред американския Конгрес за непоколебима решителност, но решителността е разколебана. САЩ водят протяжни, но сепаративни преговори с Русия, за преговори заговори най-накрая и Европа, докато пътьом подтиква Зеленски да продължи да воюва. 
Всичко, което се случва обаче, се случва в Украйна и за сметка на Украйна, и колкото повече продължава, толкова повече ще нараства сметката, която накрая пак ще платят украинците.