Десницата на разрушенията

Изминаха цели 18 месеца (година и половина), откакто опозорената областна управителка Вяра Тодева с любезното съгласие на кмета милионер Васил Терзиев и по нареждане от управляващата коалиция ПП-ДБ, унищожиха Паметника на съветската армия. Този монумент, който и до днес символизира не само победата над фашизма във Втората световна война, но е и фар за паметта на България за нейните собствени войници, които дадоха своя смел принос в разгрома на орките на Адолф Хитлер. 
Нарязването на Паметника и досега е едно от най-големите безчестия на българския преход. То е срам и позор, за който всички замесени ще отговарят съвсем скоро...
Но вече 18 месеца (година и половина) Княжеската градина е затворена с метални огради, заключена е като затвор, една безумна кръпка в супер центъра на София. Наскоро камерите на една телевизия надзърнаха зад оградата - мястото е заприличало на змиярник, трева се е подала между плочките, плевелите са превзели цялото пространство. Над всичко това стърчи грозното строително скеле, защото десницата у нас е майстор на разрушенията, но няма никаква представа какво да прави с това място. 
Всъщност това е метафора за всички пренаписвачи и разрушители на историята. Лесно е да се руши, но да се гради е най-трудното нещо. Тези с флексовете лееха сладострастна лига, когато рязаха фигурите, а днес мълчат безпомощно и позорно, защото не знаят какво да правят на своето собствено местопрестъпление. 
Вече 18 месеца (година и половина) столичният бюджет отделя средства за наем на огради и за скеле. 
Вече 18 месеца (година и половина) плащаме за охрана.
Вече 18 месеца (година и половина) от нашите пари се харчат над 35 000 лв. всеки  месец.
Вече 18 месеца (година и половина) мълчим и гледаме безучастно как областната управа безсрамно и безсъвестно раздава от нашите пари на частна фирма.
Разрушението на Паметника вече ни струва 650 хиляди за година и половина. И това е само началото, защото още с години ще гледаме този змиярник и затвор в центъра и никой няма да си мръдне пръста, за да промени каквото и да е. В тази черна политическа дупка ще изтичат финансите на общината, а междувременно милионерът начело на София ще се сополиви, че няма пари за по-високи заплати в транспорта, че няма средства за общинско здравеопазване, че няма финанси за жилища за млади семейства. 
Пари за разрушения десницата винаги намира. 
Пари за съграждане - никога. 
Аз като председател на Българския антифашистки съюз вече 18 месеца (година и половина) не получавам правото да задам въпросите за съдбата на Паметника, за бездънната яма, в която се наливат пари, за съдбата на скулптурите, за бъдещето на монумента. И няма да се откажа да питам, защото в съдбата на този Монумент е отпечатана нещастната орис на България и на София. Ние сме заложници на една политическа хунта, на нашата местна Ислямска държава, която руши паметници и се гаври с историята, защото е безпомощна в действителността.
Кой носи отговорност за този змиярник в центъра? Кой ще отговаря за тази черна дупка? Кой ще ни каже какво смятат да правят с Княжеската градина?
БАС е подал молба и е получил входящ номер за среща на Сдружението с новия областен управител на София - Стефан Арсов. Но засега никой не иска да отговори на нашите въпроси.
Но ние никога няма да спрем да ги задаваме. Защото това повече не може да продължава така!