Да се снишиш, докато бурята отмине

Юлиан Христов,
Нюз бг

На фона на военните действия в Иран миналата седмица у нас на дневен ред изплува дискусията за това трябва ли президентът да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Краткият отговор на този въпрос вероятно би бил "не". Има обаче и по-дълъг отговор, който би трябвало да бъде взет предвид. Той се състои от две части: формална и принципна. И докато първата, която е базирана най-вече на нормативната уредба, може да бъде пренебрегната, то трудно бихме се съгласили за същото при втората.

Формално, но незадължително "Да"

КСНС не е свикван повече от една година, а според текстовете на закона заседанията на органа трябва да се провеждат "най-малко един път на три месеца". Това, разбира се, не означава, че КСНС трябва да бъде свикан заради военните действия в Иран само защото не е действал в последната една година.
Ако продължим да ровим в законовите основания, бихме се хванали и за текста, който поставя обсъждането на външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност. Но и в този случай можем да приемем, че подобен повод не съществува: миналата седмица Съветът по сигурността при Министерския съвет успокои, че България не е страна в конфликта и от него не произтичат преки заплахи.
Вероятно можем да оставим настрана и факта, че предпоследното заседание на КСНС, проведено на 4 октомври 2024 година, е било посветено именно на кризата в Близкия изток. Непосредствено след терористичната атака на "Хамас" на територията на Израел на 7 октомври 2023 г. обаче КСНС не е заседавал. Така че и по този пункт вероятно има достатъчно аргументи "против" свикването на консултативния орган.
Втората част на по-дългия отговор обаче се отнася до проблем с пряко значение за националната сигурност, който, за съжаление, остана захлупен от вътрешнополитическата окопна война през последните години. Става въпрос за Стратегията за национална сигурност на България, която, за първи път от 1998 година насам, е с изтекла давност и няма индикации скоро държавата да има нов стратегически документ от такъв разред.

Защо Стратегията за национална сигурност е важна?

В йерархията на важните за държавата основополагащи документи, наред с Конституцията, Стратегията за национална сигурност е открояващ се рамков документ, залагащ на принципите, около които трябва да бъде позиционирана държавата в геополитически план. Това е, така да се каже, корабното платно, което трябва да насочва държавата по стабилен курс в бурните води.
С Концепцията за национална сигурност от 1998 година, а по-късно и със Стратегията за национална сигурност от 2011 година и актуализираната й версия от 2018 година, управляващите са успявали да консолидират усилия и да начертаят пътната карта за мястото на държавата в геополитически план, да посочат стратегическите приоритети и рисковете от външнополитически и вътрешен характер.

Съществува разбирането, че подобни "пожелателни" документи, каквито са стратегиите за национална сигурност, нямат съществено значение, те не се прилагат, тромави са и са изпълнени с тежък административен език, което не допринася с нищо към, да го кажем така - оперативната готовност на страната за справяне с предизвикателства и преодоляване на рискове. Самият факт, че към този момент няма дори дискусия, какво остава за консенсус, относно параметрите на бъдещата стратегия за национална сигурност, показва, че вътрешнополитическата (не)стабилност не подмина и тази тема. Означава също и че партиите, независимо в кой спектър от политическото пространство се самоопределят, не са готови да седнат на една маса, на която да бъдат формулирани важните за страната теми.

Голямата картина

Стратегията за национална сигурност вече не е актуален документ (хоризонтът й на действие е 2025 година; така стои и въпросът със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма) и независимо от това, че съществува мнение, че това по никакъв начин не би трябвало да се отрази върху готовността на държавните институции, въоръжените сили и специалните служби да посрещат предизвикателствата, има поредица от съществени и спешни действия, които трябва да бъдат предприети.
На първо място, това е хоризонтът на такъв документ. Очевидно е, че 10-годишен период, за какъвто обикновено такива документи опитват да очертаят стратегическа рамка, е прекалено дълъг. От войната в Украйна и кризата в Близкия изток виждаме, че ситуацията в сигурността може рязко да се промени, ако не за часове, то в рамките на дни. В този смисъл Докладът за състоянието на националната сигурност през 2024 година (приет в началото на 2026 година!) отчита именно това - интензивна промяна в средата за сигурност в международен план. Ако доскоро българските стратегии за национална сигурност залагаха на това, че войната като състояние на изместване на мира не представлява пряк риск, то през последните няколко години е очевидно, че това не е така.
На второ място (не по важност) стои темата, върху която правителството, и в частност партиите, трябва да насочат вниманието си при изготвянето на новия стратегически документ. Това е темата за погазването на международното право и ред, установени през годините след Втората световна война, и налагането на нов световен ред чрез "правото" на силата. Темата върви успоредно и с тази за "смяната на местата" на утвърдените ценности и възгледи в глобален план. Дискусията по тези въпроси със сигурност би задълбочила разделенията в обществото, но тя е от изключителна важност, защото България не може да остане незасегната от подобни процеси.
По отношение на темата за "преформатиране на международния ред", както това е описано в Доклада за състоянието на националната сигурност, в него се говори за възможността това да става по инициатива на "авторитарни сили". В същото време виждаме, че това не е прерогатив само на подобни режими - показа го намесата на САЩ във Венецуела и Иран.
На трето място е въпросът с технологичния прогрес и все по-широкото място, което заемат новите технологии, базирани на изкуствен интелект. В Доклада за състоянието на националната сигурност този аспект е посочен сред рисковете пред сигурността - не само у нас, но и в глобален план. В него се говори за използването на ИИ в областта на отбраната и развитието на военни способности (трансформация на военните технологии) и в киберсигурността, където е отчетена "злоупотреба с изкуствен интелект". Прави впечатление, че маркирането на тази тема е разгледана от ролята на наблюдател, който трябва да вземе предпазни мерки. Гледната точка на активния наблюдател, който трябва да бъде инициатор за развитието на технологиите в областта на сигурността, изглежда замъглена и неясна.
Не е засегнат един друг съществен въпрос - този за мястото на ИИ в стратегическото планиране. В документа на американското правителство "Winning the Race. America"s AI Action Plan" от юли 2025 г. развитието на технологиите, базирани на ИИ, са поставени наравно с развитието на ядрени и космически технологии, като важна част от националната сигурност.
Със сигурност темата за изкуствения интелект повлича след себе си и тези, свързани с новия начин на водене на война - през хибридната, до когнитивната. Положение, което трябва да бъде взето предвид сериозно в бъдещата стратегия за национална сигурност, колкото и закъсняла да е тя.

Форум на мъдреците

Връщайки се на темата за КСНС, вероятно вече се съгласихме, че Иран може и да не е тема за свикване на този най-висок форум в областта на националната сигурност у нас. Именно това обаче е мястото, на което изпълнителната и законодателната власти, политическите лидери и експертите в областта на сигурността, трябва да седнат на една маса, независимо от взаимната им непоносимост едни към други и към всеки.
В същото време изпълнителната власт е тази, която трябва да зададе тона. Правителството е натоварено със задачата да изготвя стратегическите документи, то трябва да инициира дискусиите по тези теми. Очевидно е, че едно служебно правителство обаче няма мандата да пише стратегии, но най-малкото - въпросът може и трябва да бъде поставен възможно най-скоро.
Можем да приемем, че изпълнителната власт вече е направила това - Докладът за състоянието на националната сигурност "оценява като целесъобразно" започването на процедура по изготвянето на нова Стратегия за национална сигурност. Притеснителното е във факта, че такава процедура ще започне тепърва, а темата отново ще остане на заден план - идват избори и трудно, ако не и невъзможно, съставяне на правителство. По този начин е по-вероятно страната ни да запази мястото си на опашката на световните процеси в положение на снишаване, докато бурята отмине.

със съкращения
*Заглавието е на редакцията