Благословени с беззаконие

Висшият съдебен съвет изигра поредната сценка с преливане от пусто в празно, за да потвърди публично нелицеприятното: сега и тук, на тази овладяна територия, няма власт, която да свали и.ф. главен прокурор Сарафов. Вкопчването му в поста всъщност е най-яркото доказателство, че нещо (някой) го държи там. Не в името на правовата държава. Не е нормално, но е факт.
В условия на ненормалност е цялото подобие на съдебна система у нас.
Няма главен прокурор, а изпълняващ функциите индивид, когото съдът не признава. Няма легитимен ВСС, а хора с изтекъл отдавна мандат, при това изтъкани от зависимости. Няма държава, чиито легитимни органи да сложат ред в системата, като подменят ръждясалите болтчета със здрави.
Кръгът не е порочен, а безнадежден. Диагнозата е ясна: аномалия.
Лечението знаят всички. Трябва да е радикално. От долу до горе.
Настоящият парламент няма нито волята, нито времето да го направи. Самата съдебна система е толкова пробита, че частичните опити за кърпене само вадят гнилите ябълки, които предстои да бъдат изринати.
Процесът на уронване на устоите на правовата държава трябва да бъде спрян. И ако днес, тук и сега не може, все някога ще стане. Иначе рискуваме да бъдем вечно благословени с беззаконие.