Задава се ръст на бедността у нас

КТ „Подкрепа“ предлага правителството незабавно да предложи план за действие за ограничаване на ефекта от повишаване на цените на петрола, с цел защита на икономиката, работещите и хората в риск от бедност и социално изключване, който да обсъди със социалните партньори  и обществото. Това се казва в становище на синдиката. 
Оттам посочват, че цените на петрола преди ударите срещу Иран се движеха около 60 долара за барел, а сега се движат около 110 долара за барел, което е увеличение с 60% на цената на нефта за около две седмици.
У нас увеличение на цената на нефта с 10% води до 4% увеличение на горивата, съответно до допълнителна инфлация от 0,4% на стоките и услугите.
При 60% увеличение на цената на нефта може да се очаква с голяма вероятност до 24% увеличение на горивата - бензин и дизел, като последните години дизелът поскъпва повече от бензините, което пряко удря икономиката. Ръст от 24% на цената на горивата на дребно ще доведе до директни 2,4% ръст на цените на стоките и услугите (10% ръст на горивата водят до 1% пункт допълнителна инфлация).
При очакванията петролът да поскъпне до нива от 130 долара за барел това ще е приблизително двойно нарастване на цената, което съответно ще доведе до поне 4% пункта допълнителна инфлация.
Увеличените цени ще доведат до свиване на потреблението, ако в обозримо бъдеще пазарът не се нормализира поради невъзможността да се компенсират своевременно доходите на домакинствата. 
При изоставащо актуализиране на заплатите за последните две години (2025 и 2026 г. - увеличение с около 5% на годишна база), липсата на редовен бюджет за 2026 година, бедността ще нарасне, включително и сред работещите, като прекият ефект е намаляване на потреблението, пропорционално на инфлацията.
Заради продължаващата няколко години политическа и геополитическа нестабилност, както и рецесията във водещите европейски икономики (Германия и Франция), нарастването на дълга на държавите членки, броженията на земеделските производители срещу водената от ЕС политика в областта на земеделието, може обосновано да се предположи, че е много вероятно да продължи процесът по затварянето на предприятия, да се увеличи безработицата, миграцията, сивата икономика и бедността, пишат от синдиката.
България не е най-бедната държава в ЕС, но остава страната с най-големи неравенства в доходите, заяви в интервю за БТА международният секретар на КТ „Подкрепа“ и член на група „Работещи“ в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Веселин Митов. Според него именно неравното разпределение на доходите, а не абсолютната бедност, е основният социален проблем на страната.
Статистиката показва, че около 30% от българите живеят в риск от бедност.
„Това означава всеки трети българин. За ЕС средното равнище по този показател е около 20%, тоест всеки пети“, отбеляза Митов. Според него проблемът е, че дори наличието на работа не гарантира излизане от бедността. „Над 12% от работещите българи са така наречените работещи бедни, за Европа това средно е около 8%“, каза той.