Куба не е сама, целият свят е Куба

21 март е Световният ден на борба с расизма. Случайно или не, но тази дата беше избрана за Международен ден за солидарност с Куба. Островът на свободата е заплашван и задушаван от американската агресия, която вече повече от шест десетилетия не само не отслабва, а напротив - все повече се ожесточава. В резултат на това населението страда от петролното и икономическото ембарго във всички сфери. 

Спирането на танкерите с гориво, заплахите към държавите, помагащи на Хавана, алчността на американския президент Доналд Тръмп да завземе Куба и да я подчини, доби размера на геноцид. Липсват ресурси и стоки от първа необходимост (горива, ток, суровини, храни, лекарства). Трудно може да се говори за нормален живот при подобни условия. Но въпреки това Островът не се предава, макар ясно да осъзнава, че заради териториалните претенции на Вашингтон, ежедневието скоро едва ли ще се промени към по-добро.
"Целта е същата като при налагането на блокадата през 60-те години на миналия век: „хората да се лишат от пари и доставки, за да се намалят реалните заплати, да се провокира глад, отчаяние и сваляне на правителството", посочи в речта си на митинг в София Н. Пр. г-жа Мариета Гарсия Хордан. И допълни: "Засегнато е производството на електроенергия, което води до продължителни прекъсвания на електрозахранването, засегнато е производството, засегнати са услугите за населението, като изпомпване на вода и разпространението на храни и основни стоки, засегнати са и комуникациите, медицинските услуги, образованието, сухопътният транспорт и доставките на гориво за авиокомпаниите, летящи до Куба".

В момента десетки хиляди хора в страната чакат хирургичeска операция, която не може да бъде извършена поради липсата на електричество. Много от тях са деца... Но има нещо, което Тръмп и администрацията му подценяват, а именно, че "Hие работим, произвеждаме повече местен петрол, инсталираме фотоволтаични системи за производство на енергия, прилагаме креативни и подкрепящи мерки и откриваме повече бизнес възможности. Ако някоя нация е демонстрирала способността си да се справи с това предизвикателство, да се организира, за да смекчи последиците от тези мерки и да защити населението си с чувство за справедливост, тази нация е Куба", категорична е посланичката.
Пред паметника на кубинският поет-революционер Хосе Марти в столицата се проведе митинг, организиран от Асоциацията за приятелство България-Куба, Асоциацията на кубинците, живеещи в България, и други организации, в подкрепа на латиноамериканския народ. Въпреки студеното време, присъстваха десетки интелектуалци и приятели на Острова на свободата. Освен на речи, заредени с революционен плам, присъстващите се насладиха на кубински ритми, с изпълнението на Долорес Естрада и пяха заедно с вокална група "Червена роза" към Българския антифашистки съюз.

Прави впечатление, че в България отеква

позорното мълчание на
политическата класа

Толкова много студенти и работещи във всичките сфери са били в Куба, свързани са малко или много с нея... в момента се крият като мишки и не смеят да кажат нищо. А доскоро се хвалеха колко незабравими спомени имат от Острова на свободата, но вече ги е страх. От какво? От гонения? Нали сме демокрация - няма от какво да се притесняват.
Още по-жалки са институциите, до които са изпратени писма с молба за съдействие, за изпращане на помощи, но отговор няма. Единствено от Червения кръст, откъдето са заявили, че не разполагат с необходимия ресурс.

Тук не става въпрос за харесване или не на дадена политическа идеология, а за човечност. Не всички изповядват социалистическите идеи за равенство и справедливост, не са и длъжни да го правят, но къде остават състраданието към ближния, което всяка религия проповядва? За щастие има хора, които не се ръководят от предразсъдъци и се трогват от чуждата болка. Абстрахирани напълно от политическа обремененост, но вдъхновени от идеите и живота на велики революционери като Фидел Кастро и Че Гевара, те са готови да се изправят срещу несправедливото ембарго на САЩ и да попитат: "Кои сте вие, че да определяте кой как да живее?" Председателят на "Движение 23 септември" Стефан Петров правилно отбеляза, че Чичо Сам гледа на Латинска Америка като на "заден двор" и категорично наблегна на факта, че никой не е ничий заден двор и не е редно да се унижават народи и държави по такъв начин.
Присъстващите останаха вдъхновени от изказването на младия Пламен от Българския младежки комунистически съюз, който заедно с другарите си изрази пълна подкрепа към Хавана и заяви, че САЩ трябва да се ограничи до вземане на решения само за собствената си територия, а да не мисли за други страни.
Както винаги, вдъхновяващи речи имаха председателите на Съюза на българските писатели, на Българския антифашистки съюз, Съюза на българските журналисти Боян Ангелов, Евгений Белий, Снежана Тодорова, председателката на Асоциацията за приятелство България - Куба Валентина Бояджиева, председателката на Асоциацията на кубинците, живеещи в България "Ние сме Куба" Идания Гонсалес и др.
Повод за гордост е, че благодарение на тях България се е присъединила към конвоя "Нашата Америка", хуманитарна мисия за доставка на лекарства и продукти от първа необходимост за кубинския народ. Европейската делегация е от 120 души, както и още над 300 човека от над 30 държави по света вече са в Куба, носещи кой каквото може.

Политиците се страхуват,
народът - не

Докато повечето политици треперят - буквално, пред реакцията на Тръмп, има такива, които поставят принципите и морала на първо място. И така, светът постепенно започва да се отрезвява, да проглежда и добива смелост да каже "Не!" на американските безчинства. Четирима евродепутати от Италия, Белгия и Франция от групата на Левицата в ЕП показаха доблест. За разлика от западните лидери, народите им са съпричастни със съдбата на Куба. В самата Латинска Америка, въпреки грубата намеса на САЩ в изборите за нови президенти, напук на новите крайнодесни, верни на Тръмп, държавни глави, граждани на Колумбия, Венецуела, Хондурас и др. се включват с помощи. Русия, Китай, Мексико изпратиха нови хуманитарни кораби. Дори в България скоро ще започне събиране на нови средства. Защото за разлика от повечето политици, обикновените хора от Африка, Азия, дори Европа имат памет и помнят как Куба им е помагала в трудни моменти, изпращайки лекари или друг вид помощи безвъзмездно. 
Куба не е сама! Светът вече е Куба!