08 Юли 2026сряда02:52 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Кукла на верига

автор:Николай Милчев

visibility 2654

По веднъж в седмицата мой роднина ме кара в някоя търговска верига, най-често хранително-вкусова. Сменяме градчетата с почти идентични търговски вериги, защото номерът е да гледаш различни пейзажи, докато всъщност се движиш към едно и също място. 
Отвън погледнато, хранителните вериги приличат на кутии, на кашони. Тази стегнатост и спретнатост вероятно има за цел да ти внуши, че тук няма нищо особено, по-точно – че отвън няма нужда да има нищо особено, за да останеш като ошашавен после от изобилието на хранителни продукти. Словосъчетанието „хранителен продукт“ е отблъскващо, но аз го използвам, защото го знам още от дете и съм се слял с него. Умилели са ми тия хранителни продукти. 
В големите хранителни вериги слагат най-близо до входа цветя и книги. Ето ви я Райската градина, ето ви я екологията и ето ви я Александрийската библиотека. За цветята не знам, за тях отговаря жена ми, но за книгите в хранителните вериги мога да гарантирам, че в голямата си част са с изтекъл срок на годност. ГМО продукти са тия книги, в които обикновено става въпрос за изумрудени морета, разбити сърца, благотворителни жестове и духовно пречистване. 
По-друго си е преди да си купиш салам например, да си купиш книга за сухо лечебно гладуване или друга книга с впечатляващото заглавие „Изяж ме с любов“. Предполагам, че става дума за фрукторианство. Фрукторианството е когато ядеш само плодове, опадали на земята, щото, ако ги береш, ги измъчваш. 
В хранителните вериги почти изчезнаха малките кошници и останаха едни големи колички, над които на човек му се вижда само главата. Целта е, като почнеш да пазаруваш и буташ такава телена каруца, да те е срам да вземеш малко продукти и жив-умрял до края на пътешествието в хранителната верига да понапълниш количката. Сигурен съм, че рано или късно някой ще се сети да се пазарува направо от автомобилите вътре в хранителната верига, а като перспектива ще разрешат да се влиза и с камиони и самосвали. 
Влезеш ли в хранителната верига, ставаш „кукла на верига“ – имаше такъв страховит филм. 
Човекът бил на върха на хранителната верига. Не, човекът е овързан като един измършавял и гладен Прометей с веригите на хранителните вериги. 
От цветовете на продуктите, опаковките и надписите на мен ми прилошава, но още повече ми прилошава от хората, дошли със списъци. Човекът със списък в хранителната верига се задържа тук с часове, обикаля, отмята, сравнява цени, звъни на свои близки, за да се консултира, и така лека-полека се слива и със списъка, и с продуктите, които купува. 
В началото, когато се появиха тия хранителни вериги арени, ми беше и смешно, и любопитно да гледам как хората возят децата и внуците си в количките кошници. Хванало се детето отвън, стъпило на количката или вътре в нея и се смее и майка му и баба му пърхат от радост. 
Сега виждам по-рядко такива сцени, но когато ги видя, се натъжавам. Да возиш детето си до лук на промоция, до мити картофи или до пакет, който съдържа в себе си три вида луканки и за капак – един суджук подкова, никак не ме развеселява. Има огромна разлика от това да си дете, да се возиш в селска каруца, натоварена с тикви или царевица, да си дремнеш, ако трябва, върху царевицата, и да се возиш в количка за продукти в хранителна верига. 
Едва ли е само от годините, но все по-бързо се уморявам в хранителните вериги, нещата почват да ми се сливат и все по-често и по-често не си спомням кое къде стои и къде съм аз точно в тия хранителни вериги. 
Хранителните вериги се превърнаха в новите наши театри и опери, кина, крайградски паркове и градини, превърнаха се в места за приятелски и любовни срещи, за прекарване на свободното време, за топлина през зимата и прохлада през лятото. Не мога да си обясня обаче защо няма тоалетни. Луди пари хвърлят хората да пазаруват в тия хамбари, а няма къде да влязат да останат насаме със себе си и да се отделят от заобикалящите ги навсякъде капани, капанчета, въдички, кукички. Яд ме е и ми се струва неправилно в хранителните вериги да няма стаи за отдих, а защо не и хотелски стаи. 
Сега се сещам, че в Америка видях лекарски кабинет в такава верига, диетолог, на входа имаше кантар за измерване на теглото на клиентите и застопорен апарат за измерване на кръвно налягане. Може болници цели да се развият в хранителните вериги... И целият ни живот да се пренесе в хранителната верига. И човекът да стане кукла на верига. Какъвто вече е.

Фейсбук

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ