Врата в полето ли е?

"Първият социален министър е бил Христос". Още помня тези думи на един министър на труда и социалните грижи (тогава бяха грижи, а не политика) от зората на демокрацията. Надали има настоящ или бъдещ ползвател на социални услуги, който да поставя под съмнение основната работа на едно социално министерство: да иска повече пари от хазната, за да подкрепи уязвимите хора в обществото.
Е, нормално е медалът да има и обратна страна. Напоследък тя все излиза на преден план.
Пореден екип на МТСП заговори за ТЕЛК-овете. Но не изобщо за ТЕЛК-овете, а злоупотребата с тях. Очевидно у нас както и да се преправя или реформира законодателството по тази тема, то си остава врата в полето за недобросъвестните. Може би затова и сметката на министерството някак си не излиза - през 2020 г. е имало 19 хил. лични асистенти на хора с увреждания, а сега са над 4 пъти повече (около 90 хил.).
От друга страна, знаем отлично, че България е една от европейските държави с най-застаряващо, но и най-болно население. И най-слабо развита профилактика и превенция на болести, както и с почти отсъстваща болнична система за долекуване. И най-много хора с най-ниски заплати и пенсии. И още по-страшно: колко бързо се увеличава броят на децата и подрастващите с увреждания и нелеки хронични болести? Защо да е странно, че има толкова много хора с увреждания?
Колко ли са българите с тежки хронични заболявания, които заради огромното доплащане не се лекуват или спират да вземат лекарствата си, защото не им стигат пенсиите и заплатите? Колко ли са българите с толкова сериозно увредено здраве, че нямат сили да се борят с бюрокрацията и дори не кандидатстват за ТЕЛК решение?
От друга страна, колко ли са хората с ТЕЛК, които избират за личен асистент например племенник, живеещ или учещ в другия край на страната, просто, за да "има работа младежът, защото по ония места няма работа"?
Животът ни поднася немалко примери от едната и от другата крайност. А в случая изобщо не става дума за "истински" или "фалшиви" ТЕЛК решения, защото вторите на практика са недоказуеми или трудно доказуеми. В годините имаше толкова много работни групи от различни ведомства по проблема, направиха се толкова много кръпки в законодателството, а все се стига до "Пременил се Илия, погледнал се - и пак в тия". Всяка новост в това законодателство поставя на изпитание хората с увреждания, но от друга страна, и стимулира изобретателността на непочтените.
Очевидно е, че някой куражлия трябва да измисли, но и да осъществи онзи справедлив механизъм, който да подкрепи истински нуждаещия се, да облекчи страданието му. Но и да санкционира недобросъвестния. Трябва ли ни непременно нов Христос?