НС прие окончателно удължителния бюджет

Депутатите приеха удължителния закон за бюджета до приемането на държавния бюджет на Република България за 2026 г. Удължителният закон развързва леко разходите на държавата, като най-много се отпускат харчовете на общините. Без него държавата не би могла да продължи да прави плащания след 31 март.
Предлага се, например, механизъм за финансиране на увеличените разходи заради гласуваната 5% индексация на бюджетните заплати, ръста на минималната работна заплата, както и заради увеличението на социалните плащания. Това важи и за трансферите към общините, като се дава възможност финансирането да става за сметка на наличности от предходни години. Вдигането на заплатите с 5% ще се случи и в държавни фирми като "БДЖ", "Български пощи", НКЖИ и др.
По-значимо разхлабване на ограниченията при липсата на редовно приет бюджет ще има най-вече за общините. Развързват се ръцете на кметовете и общинските съвети да правят допълнителни разходи, въпреки че те не може да гласуват свои бюджети при липсата на общ държавен бюджет. Общините например ще могат да харчат преходните остатъци от предходни години.
В удължителния бюджет бе гласувана и идеята на Делян Добрев от ГЕРБ правителството да издаде държавни гаранции за близо 92 млн. евро за финансиране на разширяването на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" във връзка с реализацията на Вертикалния газов коридор, който свързва България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
Одобрен беше обаче текст в удължителния закон за бюджета, според който банките ще имат облекчен достъп до Регистъра на НАП за трудовата заетост, тъй като това е важно условие за проверка на кредитоспособността на клиентите, кандидатстващи за потребителски и жилищни кредити.
Не бе приета идеята на "ДПС-Ново начало" държавата в лицето на КЕВР да поеме проверките на 100 000 измервателни уреда за година - електромери и газомери, с цел потребителите да не се натоварват с тези такси. Разходът за бюджета от мярката би бил около 6,5 млн. евро.
В удължителния бюджет бяха отхвърлени и редица други предложения - например увеличаването на прага по регистрация по ДДС на 85 000 евро, вдигане на заплатите на медицинските сестри и акушерките, намаляване на държавната субсидия за партиите до 0,51 евро на глас, увеличаването на прага за кешовите плащания, увеличаването на данъчната ставка за телефонния хазарт (какъвто в момента не съществува легално у нас) и др.