Упоритост, която граничи с безотговорност
Минчо Коралски
Това, че в бюджет 2026 няма и дума за хората с увреждания, едва ли учудва някого. Може би звучи утешително това, че няма да има загуба на социални плащания, но не това е главното.
От години се говори за това, че в България няма политика за хората с увреждания. Именно политика, а не импровизации, ръководени от чувството на неудобство пред проблемите на тази значителна група от населението на държавата. Политиката се идентифицира с институции, които формират, провеждат и се отчитат за свършената работа в конкретната област. Хората с увреждания очакват образование, заетост, мобилност, достъпно здравеопазване, универсален дизайн, култура, спорт и свободно време. Мога да продължа с проблемите на ТЕЛК, помощните средства и всички онези проблеми, с които хората с увреждания се срещат ежедневно. Както е прието да се казва, всички тези проблеми носят "хоризонтален характер", а това означава, че за тяхното решаване отговарят безброй организации, но никоя от тях не се отчита какво, кога и как е решила от проблемите на хората с увреждания. Липсата на устойчивост, предвидимост и отговорност за провеждане на политика, насочена към хората с увреждания, ни връща отново и отново към проблеми, за които тук-там някой се е отчел, че е свършил нещо.
С упоритост, която граничи с безотговорност, поредица от правителства отказват да изпълнят Закона за хората с увреждания в частта за създаване на Държавна агенция за хората с увреждания. Агенция, която да формира и координира политиката за хората с увреждания, агенция, която да предлага годишни планове и да следи за тяхното изпълнение. Тези процеси могат и трябва да се дигитализират, а това означава малобройна, но високо мотивирана и професионална администрация, която да е лице на държавата не само пред огромната общност на хората с увреждания, но и пред сродните международни организации, в това число ЕС и ООН. Това не следва да е агенция, която да открива "топлата вода". В света има достатъчно успешни модели, които следва да се познават и адаптират към нашите условия. Лошото е, че към момента няма банка от данни за тези успешни политики, които прилагат останалите страни и това ни обрича на политика, основана на опит и грешки. Имам надежда, че в бюджет 2027 все пак този въпрос ще бъде поставен за обсъждане и се надявам политиците да не ни разочароват отново.