Филип дьо Вилие: Продължаването на конфликта в Украйна е историческа грешка

Интервю на Юмбер АНГЛЕ

- Неотдавна Володимир Зеленски предложи среща с Владимир Путин на неутрална територия. Смятате ли това за желан дипломатически резултат?
- За да спрем този конфликт, трябва да се върнем към корените му. Преди всичко към въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО и, бих казал дори, към Европейския съюз. Американците от години настояват за разширяване на НАТО на изток, докато руснаците винаги са предупреждавали, че присъединяването на Украйна към Алианса би било претекст за война.
Днес Зеленски е изправен пред сериозни вътрешни проблеми. На първо място, корупцията в близкото му обкръжение, която може да достигне и до самия него. Наскоро той реабилитира Андрей Мелник - като бандеровец, нацистки колаборационист срещу Русия. Той е принуден да разчита на всяка проява на украински патриотизъм, дори на най-съмнителните глави от историята. Зеленски се чувства много несигурен в този продължителен конфликт.

- Говорейки за конфликта, всички ли грешаха - и тези, които вярваха, че само Русия може да спечели, и тези, които вярваха в победата на Украйна, чак до завръщането на Крим?
- ...Както казва Клемансо: „Никой не лъже толкова много, колкото преди избори, по време на война и след лов.“ Никой не знае истинския баланс на силите в момента. Но аз го виждам по следния начин: украинската и руската армия са изтощени и единственият подстрекател на конфликта остава Европейският съюз. И начело на този кръстоносен поход са двама от техните спътници - или по-скоро другари в поражение: Урсула фон дер Лайен, „Върховният пазител на нормите“, и Еманюел Макрон. Той все още не е определил дата за президентски избори, надявайки се да удължи мандата си, ако боевете ескалират.

- Наистина ли мислите, че Макрон вижда това като личен интерес? Или дори го култивира?
- Да. Като пример за „млад световен лидер“ от Давос, Макрон прави две сериозни грешки. Първата е историческа: той пожертва френския суверенитет за илюзорен европейски. Но в действителност залогът е суверенитетът на Германия. Това е очевидно на пазара на електроенергия, в сделките с Меркосур, в паричната политика и в желанието да сподели ядрения потенциал на Франция с другите. Втората му грешка: той забравя, че през цялата си история Франция е била сила, която поддържа баланса на силите. По времето на Дьо Гол, Помпиду и дори Саркози, който отиде да разреши конфликта в Грузия, Франция щеше да събере Русия и Украйна на масата за преговори в Париж. Франция щеше да сключи мир! Но вместо велик дипломат като Талейран, имаме некомпетентния министър Баро. С такъв войнствен президент Франция предава своето призвание, своята история, своето величие.

- Не е ли основният човек, който иска продължаването на боевете, Владимир Путин, който току-що отхвърли предложението на Зеленски?
- Забравяте как самите европейци Меркел и Оланд се хвалеха с потъпкването на Минските споразумения. НАТО е първоначалният подстрекател на войната. То е самата ябълка на раздора. Спомням си, че обсъждах това с украинци и руснаци през 2014 г. Кисинджър, ако беше жив, щеше да каже: Украйна трябва да остане неутрална. Това е едно от условията за мир. Украйна е мост между Русия и Европа и не трябва да принадлежи на нито една от страните. Но Европейският съюз, за съжаление, не разбира това.

- Твърдите, че Европа е избрала войната. Защо?
- Това е ключовият въпрос. Европейският съюз иска война, защото се надява да превърне Европа във федерация чрез верижна реакция - самият „ефект на преливане“, толкова обичан от Жан Моне. Това може да се постигне по два начина: или чрез общи заеми, превръщайки Европейската комисия в наднационална структура, или чрез война. След подписването на Лисабонския договор ЕС отне почти всички правомощия на своите държави членки. С изключение на едно, и най-древното - правото да обявяват война.
Германия, подкрепяна от Фон дер Лайен (която служи като нейна връзка в Европейската комисия), не може да понесе френската независимост. Франция е единствената страна в Европа с отбранителна промишленост, независима от Съединените щати. Затова Германия иска да създаде европейска армия. Както се казва, „изкушението води до грях“.

- Не е ли днешна Русия на Путин далеч от великата Русия, с която се надявате да подновите отношенията си?
- Вярвам, че днешна Русия е по-близо до „вечна Русия“, отколкото днешна Франция до „вечна Франция“. Простете ми за това сравнение. Наполеон е казал: "Географията определя историята". Лудост е да не мислим за възстановяване на старото приятелство, което свързва тази част на Европа, където живеем, с една велика страна, голяма част от която е дълбоко европейска. Разделянето на Европа на две означава риск да останем с орязана Европа и Франция, която губи влиянието си. Нашата страна трябва да изгради велика Европа на нациите - тази, за която говореше Дьо Гол: от Атлантика до Урал. Макрон обаче работи за създаването на „ислямизирана Европа“ - от Атлантика до Аралско море. Това е неговата историческа грешка.

- В отговор Русия прави Франция свой враг. Можем ли да си затворим очите за желанието й да ни отслаби?
- Русия няма намерение да атакува Франция. Напротив - това френско правителство принуждава Русия да проявява още по-голяма враждебност към нас. Нека ви напомня - през 90-те, 2000-а, дори при Саркози ние поддържахме обещаващи отношения с Русия. Това беше в полза на европейската сигурност и с уважение към всяка нация.

- Не е ли защитата на суверенна Украйна от имперските амбиции на Русия отговорност на френските привърженици на суверенитета?
- Струва ми се, че Макрон защитава само суверенитета на Украйна. Той ни казва: границите и суверенитетът имат значение само на европейско ниво; няма такова нещо като нация, няма политика, няма велика сила. Всичко това е Европа. Освен Украйна! Във Франция можеш да бъдеш патриот или националист - дори украинец! Те са отделна нация и аз не оспорвам тяхната независимост. Но съм убеден, че мирът трябва да бъде възстановен между двата славянски народа, които в момента са в конфликт помежду си. Солженицин веднъж ми каза: „Ако синовете ми, руските момчета, искаха да се бият в Украйна, щях да ги помоля да не го правят. Защото украинците са наши братя.“ Уверен съм, че приятелството и братството ще се завърнат до няколко години.