България отказа да подкрепи трибунал срещу Путин

България е сред четирите държави от Европейския съюз, които не подкрепиха учредяването на специален трибунал за преследване на Владимир Путин. Другите три са Унгария, Малта и Словакия.
Резолюцията беше подписана от: Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Великобритания. Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.
Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири държави членки не се присъединиха към резолюцията.
Институцията ще бъде базирана в Хага, а споразумението за нея бе официално прието днес на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа.
Новият специализиран трибунал ще разследва това, което Западът нарича "агресия срещу Украйна". Съюзниците в ЕС предварително одобриха създаването на съда, а министрите на Съвета на Европа утвърдиха управителния му комитет. Органът ще избира съдиите и прокурорите и ще контролира годишния бюджет.
Украинският външен министър Андрий Сибиха определи подписването на документа като повратна точка в търсенето на отговорност. Той коментира, че малцина са вярвали в реализирането на тази стъпка.
Целта на новата институция е да преодолее ограниченията на Международния наказателен съд (МНС), който не може да съди държави извън Римския статут, каквато е Русия. Фокусът на обвиненията основно ще падне върху политическото и военното ръководство в Москва.
Президентът Владимир Путин, премиерът Михаил Мишустин и външният министър Сергей Лавров са защитени от задочни процеси, докато заемат постовете си. Обвинения могат да им бъдат повдигнати, но делата ще останат замразени до отстраняването им от власт. Съдът обаче може да води процеси срещу висши военни като началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Предвиждат се тежки наказания, включително доживотен затвор и конфискация на имущество.
Финансирането на институцията предизвиква въпроси заради липсата на активно участие от страна на САЩ, след като администрацията на Доналд Тръмп наскоро наложи санкции срещу международното правосъдие. Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова държавите бързо да осигурят нужните средства. Върховният представител на ЕС Кая Калас допълни, че траен мир в Украйна е невъзможен, ако Русия не поеме отговорност за действията си.