Всяка капка дъжд на Гергьовден е жълтица

Всяка капка дъжд на Гергьовден носи жълтица - казва народът, осланяйки се на житейския опит на поколения българи. Гергьовден е един от най-обичаните празници, който честваме от сърце и душа, с всенародно веселие, семейни сборове, гергьовски хора, песни за змейове и самодиви, в които свети Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието, с чевермета и богати трапези, с почит и гордост за славните победи на достойните български воини, с китки здравец за многобройните именици. По данни на Националния статистически институт през 2024 г. най-често срещаното име в България при мъжете е Георги - 41 хиляди, то е и най-разпространеното мъжко име у нас - носят го над 143 хиляди души.
Според "Български именник" Георги е земеделец (от гръцкото ge - земя, ergon - работа). Името става популярно в Европа през XVI век, след като кръстоносци донасят от Палестина историята за мъченичеството на св. Георги, украсена с легендата как се бори с дявола в образа на змей. На 6 май църквата почита свети великомъченик Георги Победоносец.

Свети Георги бил красив, крепък и мъжествен

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни.
Георги бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а майка му се преселила заедно с него в Палестина, откъдето била родом.
Като стигнал съвършена възраст, Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки, Диоклетиан, без да знае, че е християнин, го почел с управителска титла още на 20-годишна възраст. Междувременно майката на Георги се преставила в блажена кончина.
Един ден Диоклетиан повикал на съвет всички областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните. Когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава. Диоклетиан заповядал на своите оръженосци да го затворят в градската тъмница и да го подложат на страшни мъчения. Свети Великомъченик Георги дълго и жестоко бил измъчван, но не изменил светлостта на лицето си и не предал вярата си. Бил посечен и така завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна.

Покровител е на земеделците и на овчарите

Затова 6 май се празнува и като Ден на овчаря. Прието е да се коли жертвено агне и да се приготвя курбан. Животните ритуално се извеждат на първата зелена паша, извършва се и първото обредно доене на овцете.
За този ден има поверие, че неомъжените момичета трябва да се люлеят на люлка, за да бъдат здрави. Друга традиция е свързана с нощта срещу Гергьовден - на 5 срещу 6 май, "преди първи петли". Отива се на чисто затревено място, "повито с блага роса", и се изпълнява ритуалът къпане - търкаляне в росата, и умиване на лицето и ръцете с нея. Някои я събират и я носят вкъщи, тъй като се смята, че има лечебна сила.
Гергьовската трапеза не минава без агне, изпечено цяло във фурна или на чеверме - което си е изкуство, затова и майсторите чевермеджии са на особена почит. За празничната маса се приготвят и агнешка дроб сарма, агнешка супа с дреболии, агнешки кебап, пълнена агнешка плешка или бутче, агнешко с пресен лук и чесън, със спанак или с пресни картофки, гергьовска обредна погача, зелена салата, украсена с варени яйца, и др.

Ден на храбростта и Празник на Българската армия

Професионалният празник на военнослужещите, който се отбелязва на 6 май, в София започва в 9 ч. пред Паметника на Незнайния воин, където патриархът отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой войници. След това започва военният парад, който се приема от върховния главнокомандващ - президента на България. Официалното честване на празника завършва в 12 ч. с тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.

Вход свободен и празнична програма в НВИМ

Националният военноисторически музей ще отбележи 6 май с вход свободен от 10 до 17 ч. и празнична програма. Гостите ще имат възможност да разгледат постоянната хронологична и външната експозиция, както и временните изложби. Само на 6 май в атракцията "Експонатите оживяват", която ще се реализира при подходящи метеорологични условия, посетителите ще може да влязат в кабините за управление на вертолети Ми-2, Ми-8 и ракетния комплекс 2К 52 Фрог "Луна-М".
Атракциите с военен характер ще продължат в 12 ч. с дегустация на емблематичната боб чорба, подготвена от военен готвач. Посетителите ще видят отблизо съвременна полева кухня на Българската армия и ще се докоснат до всекидневния войнишки бит. Представителният духов оркестър на Сухопътните войски ще изнесе концерт от 14,30 до 15,30 ч.
С Ден на отворени врати празникът ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ - Военноморския музей и Парк-музей "Владислав Варненчик" във Варна и Музея на авиацията в Крумово.