ВИКАЙТЕ НАРОДА, БЕ!

- Викайте помощ! - нареди на своите авери бившият бъдещ премиер.

- Ама, шефе - рекоха му те, - ние сме здрави и силни, никаква помощ не ни трябва!

Бившият бъдещ премиер тихо рече:

- Ще има избори. Аз ще трябва да управлявам отново. Без всякакви уговорки! За това търсете помощ. Докато бях премиер никого не подминах, на всеки подадох ръка, с всеки се снимах по няколко пъти. Нека сега да помагат!

- Ще стане - рекоха аверите. - Нас народът ни обича и тачи много, други като нас няма!

След час докладваха:

- Събрахме всички, които искат да помогнат в кампанията, шефе! Пред вратата са.

- Да влизат един по един. И ги проверявайте за опасни предмети!

Пръв в просторния кабинет влезе един мост. Бившият бъдещ го изгледа продължително. И попита:

- Ти какво си?

- Мост - отговори мостът. - Казаха, че трябва да помагам и идвам веднага.

- Откъде се взе, бе?

Мостът бодро отрапортува:

- Ма ти ме построи с двете си ръце, откри ме и сега хората има откъде да минават.

Бившият бъдещ премиер видимо се ядоса:

- Това е провокация! Никога не съм строил мост! Кой те изпраща тука!

Мостът чистосърдечно отговори.

- Никой! Казаха, че има кампания в твоя защита и аз веднага дойдох!

- Разбрах! - рече бившият. - Да влиза следващият.

Вратата се отвори и там застана една магистрала.

- Дойдох - рече бавно магистралата - за да те подкрепя в кампанията ти. Ти ставаш и лягаш с думата "магистрала", всички в нашата държава с трепет гледат как режеш лентичките или пък инспектираш строежа на такива важни и скъпи инфраструктури. Освен това дойдох да ти кажа някои неща - ама те да си останат между нас.

- Думай!

- Не са много качествени работите, дето уж ги строиш. Малко през куп за грош са, все нещо капе, има дупки и течове. И хората мрънкат, че нищо не е свястно направено.

- Ще го оправим, ти само ме подкрепи и ми дай власт, всичко ще оправим. Айде сега със здраве! Има ли други да чакат?

Отвън стояха две болници.

- Ние - рекоха те в хор - дойдохме да ти заявим, че сме благодарни, дето не ни закри в предишния си мандат. На онези избори гласувахме за теб, сега пак ще го направим. Сполай ти!

В следващите часове помощ за кампанията декларираха няколко спортни зали, една детска градина, едно стадо овце и десетина прасета. Накрая на деня бившият бъдещ премиер запита:

- А, бе, ей! Няма ли хора, които да дойдат и да заявят подкрепата си за мен. Къде са пенсионерите, студентите, учените, а?

Аверите тежко въздъхнаха.

- Шефе, в предишния мандат ти остави пенсионерите да духат супата и сега не щат да чуят за тебе. Студентите ги прати да копат картофи и да гледат добитък. А за учените - всички знаят, че те за нищо не стават. Кажи кво да правим!

Бившият бъдещ премиер рече:

- Ясно! Може и да не идват сега на крака при мене. Важното е хората да ги има в избирателните списъци - там ли са, няма къде да мърдат, все ще се срещнем!

После добави:

- Правете-струвайте, но изборите трябва да бъдат демократични. Така, че всеки да може да гласува за нас, нищо, че не ни подкрепя. Разбрахте ли ме?

Аверите рекоха, че са го разбрали.