Медийният линч над Венецуела и ехото му в БНТ

Абел Родригес

Боливарският процес към социализъм на XXI век във Венецуела изведе милиони венецуелци от бедност, включи ги в управлението чрез механизми за пряка демокрация и участие, и за първи път постави суверенитета над неолибералната догма. Именно този дързък опит за социална алтернатива обаче превърна страната в мишена на методично изкривяване на реалността, прераснало в планиран медиен линч. Отвъд вътрешните противоречия на боливарската революция, случващото се там разкрива как информационната война подготвя почвата за пряка агресия.
Военната инвазия на САЩ и отвличането на президента Николас Мадуро през януари 2026 г. не са „внезапна ескалация“, а кулминация на десетилетна информационна кампания. Чрез езикова подмяна, селективно мълчание и криминализиране на противника, медиите подкопават съпротивата на обществото срещу насилието. В този смисъл те не просто отразяват войната, а я правят допустима. 
Мащабът на тази атака е статистически доказан чрез количествен анализ на над половин милион публикации за последните две десетилетия*. Данните разкриват методична стратегия за информационен „бараж“: в 85% от текстовете понятието „правителство“ е заменено с „режим“, а в 90% от случаите световните агенции съзнателно прикриват убийствените ефекти от санкциите  на САЩ. По този начин медиите поемат ролята на съдници, издаващи присъдата много преди първата ракета да бъде изстреляна срещу Каракас.

Глобалният сценарий 

за Венецуела се мултиплицира чрез поразяващ синхрон в европейските медии, където националните особености обслужват един и същ модел на дезинформация. Във Франция това се изразява чрез „експертна“ диктатура в обществените медии, където ефирът е окупиран от самозвани инфлуенсъри и „експерти“, легитимиращи инвазията под маската на привидна неутралност и при пълна липса на плурализъм. Тази идеологическа обработка се задълбочава във Великобритания с езиков инженеринг, олицетворен от инструкциите в ВВС за налагане на строга цензура - забрана на фактологичния термин „отвличане“ по адрес на президента Мадуро и замяната му с евфемизми, които дехуманизират жертвата и нормализират агресията. Централна роля в това „производство на съгласие“ играе Испания, където десни издания и самопровъзгласилият се за прогресивен El Pais действат в пълен синхрон. Тук манипулацията е най-дълбока: истината за кражбата на петрол се подменя с фрази за „роля в енергийния сектор“, а системното демонизиране на венецуелския модел се захранва от изкуствено легитимиране на марионетни политически фигури. В крайна сметка обществената телевизия RTVE и водещите частни медии в Мадрид се превръщат в идеологически параван. Те маскират бруталното икономическо плячкосване зад фасадата на „хуманитарна загриженост“, превръщайки разрушаването на държавния суверенитет в морално оправдан и приемлив за западния свят политически процес.
Синхронизираният европейски медиен хор намери своето вярно ехо в София, където обществената телевизия се превърна в национален ретранслатор на същата пропагандна схема. Моделът на отразяване от БНТ от 3 до 10 януари 2026 г. превърна обществения оператор в 

безкритична трибуна на чужди интереси 

действайки като обикновена трансмисия на официалния разказ на САЩ. Прилагайки същата лексикална диверсия като ВВС, националният ефир систематично назовава отвличането на венецуелския президент с евфемизми като „залавяне“ или „отвеждане“, внушавайки на зрителите, че престъпленията срещу международното право са нормална процедура, когато са насочени срещу неудобен лидер - „диктатор“.     
Този професионален провал е белязан от пълно отсъствие на плурализъм и доминация на една-единствена гледна точка. В централните новинарски емисии на БНТ и в предавания като „Светът и ние“ и „Говори сега“ трибуна за коментар се предоставя единствено на представители на радикалната опозиция и на „експерти“ (от атлантически мозъчни тръстове до бивши посланици), които повтарят тезите й. Гласът на правителството и обществеността в Каракас, както и на легалната парламентарна опозиция, е напълно заглушен, а ефирът - окупиран от едностранчиви тези, маскирани като „неутрални анализи“. Още по-тревожно e превръщането на интернет меметата и пропагандния „хумор“ на агресора в централна новина, докато се премълчават жертвите на агресора, превръщайки трагедията на един народ в медийно забавление.
Паралелно с това БНТ извършва методична подмяна на фактите чрез съзнателно скриване на контекста. Икономическите трудности и миграционните процеси са представяни единствено като вътрешен провал на „режима“, докато информацията за убийствения ефект от американските санкции и конфискацията на венецуелски активи е системно спестявана. Националната телевизия премълчава и факта, че страната е подложена на финансово пиратство - от блокирането на златните резерви в Лондон (оценявани на 4 млрд. долара) до кражбата на активите на CITGO (филиал на държавната петролна компания в САЩ, с активи оценявани на 8-10 млрд. долара), което пряко допринася за задълбочаване на икономическата криза.

Манипулацията достигна своя абсурд 

в тиражирането на откровена дезинформация, която дори западни издания като The New York Times вече опровергават. Докато в ефира циркулират митовете за „наркодържава“ и „Картел на слънцата“, медиата съзнателно пренебрегва данните на ООН и DEA за наркотрафика в Западното полукълбо, които опровергават подобни обвинения. По този начин обществената медия съзнателно обслужва стратегията за прехвърляне на вината „от болната глава на здравата“, премълчавайки системния отказ на Вашингтон да се справи с огромното вътрешно потребление и собствените си картели. Спестяват се фактите за циркулацията на наркокапиталите, които не само се перат в банковата система на САЩ, но и директно захранват политически кариери в сърцето на американската демокрация. 
В крайна сметка случаят с Венецуела е болезнен урок за българското общество. Когато обществената телевизия се превърне в „лаборатория за дезинформация“, тя престава да защитава обективната и безпристрастна истина и достъпа на гражданите до достоверна, пълна и проверена информация и започва да обслужва правото на силния да подменя реалността. Този отказ от обективност и професионални стандарти не е просто медийна грешка. Интелектуалната съпротива срещу този модел започва с назоваването на нещата с истинските им имена, защото всяка агресия първо трябва да бъде „продадена“ като новина, преди да се превърне в реалност.
Превръщането на обществените медии в „лаборатория за дезинформация“, неотличима по своите рефлекси от корпоративните конгломерати, е израз на пълна институционална ерозия. Случаят с Венецуела е болезнен урок за това как медийната абдикация от фактите не просто подкрепя определена геополитическа линия, а легитимира икономическото плячкосване на една суверенна държава под прикритието на „хуманитарна загриженост“. Когато общественото финансиране се използва за захранване на медийни отражения на чужда пропаганда, отговорността престава да бъде само професионална и се превръща в политическа.

Нужна е радикална езикова хигиена, 

която отказва да служи на пропагандния камуфлаж, и институционален кураж за директен достъп до източници на информация от Глобалния юг, извън цензурата на западните агенции и атлантическите мозъчни тръстове. Допуснем ли истината за Венецуела да бъде погребана под лавина от заглавия-лъжи, утре същият механизъм ще бъде приложен срещу всеки друг опит за независимо развитие, включително и у нас.
Интелектуалната съпротива започва с назоваването на икономическата война с истинското й име, защото всяка агресия започва като фикция в новинарския поток, преди да се превърне в смъртоносна реалност на терен. Българският ефир не трябва да бъде ехо на чужди стратегии, а територия за критичен прочит на света. Това е единственият начин да съхраним остатъците от демократичния си разум и да защитим правото си на истина в епохата на алгоритмична пропаганда.

* Diario Red: 20 anos y medio millon de titulares despues: Asi construyeron la coartada para la invasion - https://www.diario-red.com/articulo/medios/20-anos-medio-millon-titulares-despues-asi-construyeron-coartada-invasion/20260107100000061468.html