Е като ерозия, С като свлачище

Новините от тила на Източния фронт, от последните дни и седмици. 
Пари няма, има планове. Малка, но героична Белгия (както и предните два пъти) продължава да отбива агресията на Европейската комисия (водена от германка) и Германия (начело с германец, да видим докога), насочена срещу руските пари в белгийския депозитар "Юроклиър" - около 185 млрд евро. Това беше план "А" на брюкселската администрация. 
План "Б" включваше емитирането на паневропейски еврооблигации за 90 млрд. евро. Според изданието "Политико" на среща на посланиците на ЕС малка, но героична Унгария е упражнила правото си на вето и се е противопоставила на този план. 
"Тежко на онази държава, която има нужда от герои", казал то ли Шилер, то ли Брехт. Германци. Ще кажете - какви са тези герои? Ами - каквато е "държавата", такива и "героите". 
Отвъд сарказма в горните редове. Тази седмица станахме свидетели как парламентът на Белгия аплодираше министър-председателя, който обяви, че няма да подкрепи искане на ЕК, което по същество е посегателство върху белгийските национални интереси. Това са белезите на ерозията, малките подривни актове на съпротива срещу центъра. Случвало се е и преди, в други исторически епохи, с други държави, но резултатът е винаги един и същ - след ерозията идва свлачището, помитащо конструкцията.
Всички знаят какво се случва - отчаяната европейска политическа върхушка се готви да открадне парите на ядрена свръхсила, която побеждава на бойното поле подкрепяната от същата тази Европа Украйна. Украйна, която води война по доверителство с Русия. Това ще има своите последствия за Европа.
Драмата на политиците от двете страни на Ламанша е, че руските пари могат да бъдат откраднати само веднъж. И това няма да помогне нито на Украйна, нито на Европа.
Европа, която няма и изглежда не желае да има реалистичен план за край на войната (защото да повтаряш, че справедливият мир е, когато противникът ти загуби, а той печели, е признак на формена глупост), сега се е заела да торпилира мирния план на американския президент Доналд Тръмп. 
След обнародването на 28-те точки от плана на Тръмп външният министър на Франция Жан-Ноел Баро заяви, че Украйна трябва да получи "справедлив мир", който обаче да не бъде наричан "капитулация". 
Още по-ясна беше председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен: "Границите на Украйна не могат да бъдат променени със сила, армията й не може да бъде намалена, което я прави уязвима за атака, а Европейският съюз трябва да има централна роля в мирното споразумение за Украйна".
Какво значи "справедлив мир" на четвъртата година от война, която Украйна губи, никога не е имала шанс да спечели, разорена е, в демографски колапс? 
В доскорошни тълкувания по въпроса това означаваше Русия да се признае за победена. Тя обаче се ослушва и побеждава, при това не само на бойното поле, но и на полето на санкциите, и на дипломацията.
В Европа дипломация няма, има един върховен представител по тази тема, който предизвиква остри коментари по повод психическото му здраве всеки път, като си отвори устата и каже "Русия".
Дипломацията е заменена от лозунги, като по-горния на Фон дер Лайен. Кух лозунг. Всичко в него е вярно и изпълнимо само в паралелната реалност, в която живеят госпожата и антуражът й.
Всеки ден границите на Украйна са променяни със сила, всеки ден армията й физически е намалявана, всеки ден ЕС губи лостове за влияние върху ситуацията, и ако открадне и руските активи, ще загуби още един. 
В събота главнокомандващият украинската армия ген. Александър Сирски каза, че за него справедлив мир е спирането на войната по текущите фронтови линии. Но освен че светът е несправедлив по принцип, Русия, която така и не е изпълнила досега нито една от целите си в тази война, няма никакво намерение да се съобразява с това пожелателно мислене. Бавно, но неумолимо като валяк, тя върви на запад. 
А Украйна до такава степен е обезличена като суверенна държава, че няма дори правото да се предаде, пред лицето на неминуемия крах, каквото например България е имала през 1918 г. 
Сега Западът, а това вече е Европа, след като Тръмп промени позицията на САЩ в конфликта, трябва да решава какво предпочита - минимизиране на загубите, като изхвърли Украйна като баласт, или продължаване на конфликта с Русия до логичното му развитие - непосредствена война, която неизбежно ще прерасне в ядрена. След което, както наскоро прогнозира президентът Владимир Путин, Русия няма да има с кого да преговаря.
Ако перифразираме една негова фраза: Трябва ли ни свят, в който Европа я няма?