Да се пипа Изборният кодекс преди изборите, е опасно

Да се пипа и променя Изборният кодекс при напредналата политическа ситуация е опасно. За това предупреди конституционалистът проф. Пламен Киров в тв интервю. Този принцип се основава на препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа и ОССЕ, припомни той. 
"Тънкият момент при съставянето на служебния кабинет е какво се случва, ако всички от "домовата книга" на президента откажат да го оглавят. Тогава може да се стигне до тупик и да се чудим какво да правим, защото без служебно служебно правителство президентът не може да определи дата за предсрочни парламентарни избори", коментира Киров. Според него някой от домовата книга трябва да се жертва. Киров допуска, че Димитър Главчев може да поеме отново "тежкия кръст" на служебен министър-председател.
"Трудно е да се направи прогноза кога ще е следващият предсрочен вот, защото в Конституцията е записано, че в двумесечен срок президентът трябва да определи датата на новите предсрочни парламентарни избори. Нашият изборен процес е затворен от насрочването на вота до момента на гласуването в рамките на два месеца. Стиковани са сроковете по Конституция със сроковете по Изборния кодекс, предвид на отделните изборни процедури, които трябва да бъдат извървени до деня на гласуването. Всъщност обаче може да се лавира с времето - от гледна точка на връчването на проучвателните мандати, връщането на проучвателните мандати, пък и някой може да се опита да формира правителство в рамките на този раздробен парламент", поясни Киров.
„Процедурата е малко по-сложна в сравнение с това, което беше преди 2023 г. Ако при три последователни опита не се стигне до излъчване на правителство в действащия парламент, президентът трябва да направи отново консултации с парламентарните групи и вече тогава по предложение на кандидат за служебен министър-председател да назначи правителство“, обобщи Киров.
Междувременно омбудсманът Велислава Делчева отказа категорично да е служебен премиер. "Общественият защитник има съвсем различна функция, това би накърнило в голяма степен неговата независимост. Българският омбудсман е със статут "А" на международно ниво. Това показва, че институцията съответства на най-високите международни принципи, които се спазват и следят от ООН. През ноември бях в Женева, където успях да защитя успешно този статут "А". Малко преди Коледа получихме писмо, че сме реакредитирани за този статут. Той освен, че дава възможност на българския омбудсман да защитава правата на човека на най-високо международно равнище, задължава да се спазват няколко основни принципа. Единият от тях е независимостта", обясни тя в тв интервю.