Илияна Йотова - от "Позитано" 20 до президент на България

След като президентът Румен Радев обяви, че подава оставка от поста си и слиза на партийния терен, е ясно - България за пръв път ще има жена президент. Това е Илияна Йотова, която девет години е редом до Радев като вицепрезидент.
Илияна Йотова извървя уникален политически път, единствен в развитието на държавата ни, без да се спъне нито веднъж - от екрана на БНТ, през коридорите на "Позитано" 20 до креслото на държавен глава. 

Човек само може да мечтае 
за съдбата

която й отвори всички възможности, а Илияна ги реализира по най-блестящия начин, извоювайки уважението и респекта към себе си, както от съмишленици, така и от опоненти. Това се дължи на възпитанието, на образованието, на преживяните битки на политическия терен, на личностните й качества: умението да балансира, да чува, да комуникира, да търси съгласие, без да прави безпринципни компромиси, да отстоява позиции и да уважава другото мнение.
Пред очите на всички Илияна Йотова израсна от журналист през политик до първи държавник.
Преди девет години, заклевайки се заедно с Радев, Йотова обеща да бъде 

„добър и директен съветник 
на държавния глава“ 

И го постигна. Но заедно с това бе вицепрезидентът, който светеше със собствена светлина, и то, без да влиза в скандали, или да се забърква в интриги.
Сигурно принос за това има дългата й политическа кариера, която започна от поста на ръководител на пресцентъра на БСП през 1997 г. и премина през цялата бурна история на демократична България. От "момичето с червените коси" на "Позитано" 20, което не предаде идейните си принципи в най-тежките години на Столетницата, до днешната Илияна Йотова, бъдещ върховен главнокомандващ на Българската армия, лежи дълъг път на възходи и падения, на удари и предателства, на успехи и стаена болка. Път на жена политик, която вървеше винаги изправена!

Илияна Йотова изгря на международната сцена след изборите за Европейски парламент в България през май 2007 г., когато стана депутат в Европейския парламент от групата на социалистите и демократите.
Като евродепутат не пееше до самозабрава в брюкселския хор. Например не просто не се поддаде на антируската истерия, а отстояваше 

правото на България на 
специални отношения с Русия

Като заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европарламента обръщаше внимание на проблемите, които имат държавите от Южна Европа с незаконната миграция. Правеше го във време, когато политическата коректност изискваше пришълците да се посрещат с "добре дошли", а не с "дайте вашите документи".
Вече като вицепрезидент, в момент, в който евроатлантическите ни партньори адмирираха новата власт в Киев, тя единствена обяви, че законът за образованието, приет от Върховната рада на Украйна, е атака срещу малцинствата, защото нарушава правото им да изучават майчин език. Отиде при българите в Украйна и Молдова, не се умори да посочва, че те са част от българската нация.  
Обиколи десетки общности от Тараклия до Чикаго, борейки се за съхраняването на българските училища и език, превръщайки темата за  българите в чужбина в своя кауза
За разлика от други хора на висш държавен пост, посещенията й зад граница не бяха „дипломатически туризъм“, имаха смисъл, носеха национален заряд, запалваха любов към България.

Йотова бе 
спокойният, уравновесен 
"глас на Президентството". 

Често тя изразяваше позиция, с която "проучваше" почвата преди държавният глава да се изкаже. Така бе например в случаите с "Лукойл" и проектобюджета за 2026 г., който заради протестите така и не стана факт.

Без да бъде нападателна към управляващите, без да сее обиди и разделения, Йотова аргументирано определи бюджета като „опасен както за България, така и за еврозоната“, подчертавайки липсата на реформи. Заговори за „изпразване на хазната“. Според нея бюджетът не предлага дългосрочна икономическа визия, което беше факт. Тя подкрепи и протестите на синдикатите, заявявайки, че „никой не е доволен“ от предложените параметри. Йотова никога не загуби усета си за лявото, за онеправданите хора в обществото ни. И едновременно с това - нито на йота не се отклони от европейския път на България.
Когато се изказва по даден проблем, тя е винаги подготвена до най-малките детайли. Йотова може да говори за енергетика експертно така, както цитира френски класици или рецитира поезия. Може да говори и с академици, и с обикновени хора. За разлика от Радев тя може да дебатира спокойно с опоненти, в изказа й няма агресия, езикът й показва интелект, дипломатичност и вътрешна духовност, която липсва на Радев.  
Ние не знаем какво ще стане с рафинерията, откъде ще дойдат новите доставки и как ще се защитят хилядите работещи там“, каза тя по повод казуса със собствеността на "Бургас-Нефтохим".
В края на миналата година Йотова изказа мнението на "Дондуков" 2 и по т.нар. парламентарна рулетка и вероятността да се формира втори кабинет в 51-вия парламент. Предрече, че през 2026 г. ще има поне два избора - за парламент и за президент. "Много е променена ситуацията! Виждам искрено желание на хората да участват в избори и с гласа си да пренаредят политическата конфигурация в страната", каза тогава Йотова.
С дейността си на „Дондуков“ 2 Илияна Йотова показа, че 

вицепрезидентският пост 
има значение. 

Че не е нещо излишно, отживелица от политическите баланси в началото на прехода, която трябва да бъде премахната.
Има и още нещо - за деветте години, откакто е на този пост, около Илияна Йотова не се завихри нито един скандал - нито политически, нито битов.
България е готова за жена президент - българките са издръжливи и добре подготвени, предрече тя само преди месец.
И се оказа права!
Сега влиза в историята - поема най-високия държавнически пост в изключително трудна и напрегната ситуация, каквато България не е преживявала. Тя наследява Румен Радев, но ще трябва да покаже собствен почерк на държавен глава.

Изпитанията й тепърва 
предстоят.

Ще се опитват да я сравняват с Радев, за да я уязвят; ще я принизяват, защото е жена; ще я критикуват, защото е лява; ще й търсят политически зависимости, ще я хейтят и разпъват на кръст. Такава е политическата картина в днешна България. Но ще я уважават! И думата й ще тежи.
Първото й изпитане ще бъде изборът на служебен премиер, координацията й с него по отношение назначаването на служебните министри. После ще дойде организацията на изборите - вероятно най-тежките за последните 15 години.
Илияна Йотова трябва да впрегне всичките си умения, опит и професионализъм, такт и житейска мъдрост, за да преведе България пред този тежък брод - да внесе институционално спокойствие в държавата и да върне авторитета на президентската власт.
На добър час, Илияна Йотова!

Епицентър